Целулит, неуточнен МКБ L03.9

Терминът "целулит" обикновено се използва за обозначаване на ненекротизиращо възпаление на кожата и подкожната тъкан, процес, обикновено свързан с остра инфекция, която не включва фасцията или мускулите.

Целулит, неуточнен, обикновено следва нарушение на кожата, като например ухапване, прободна рана, порязване, драскотина, въпреки че входната врата на бактериите може да не е очевидна. В някои случаи нарушението може да се характеризира с микроскопични промени по кожата или инвазивни качества на някои бактерии.

По-голямата част от случаите на целулит са вероятно причинени от Streptococcus pyogenes и в по-малка степен от Staphylococcus aureus.

В редки случаи целулитът е резултат от метастатично разпространение на организми от далечно място на инфекция, особено при имунокомпрометирани индивиди. Отдалеченото разпространение е особено често при целулит поради S. pneumoniae и видове Vibrio. Neisseria meningitidis, Pseudomonas aeruginosa, видове Brucella и видове Legionella също са редки причини за поява на целулит в резултат на хематогенно разпространение.

Имунокомпрометирани пациенти могат да се заразят от нетрадиционни за целулита микроорганизми, включително Грам-отрицателни пръчици (Pseudomonas, Proteus, Serratia, Enterobacter, Citrobacter), анаероби и други (Helicobacter cinaedi, видове Fusarium). Въпреки че гъбички (например Cryptococcus) и херпес симплекс вирус могат да предизвикат целулит, тези причинители са редки.

Целулит вследствие на група В стрептококи се среща при малки деца под 6 месеца, тъй като техните имунни реакции не са напълно развити, както и при възрастни със съпътстващи заболявания като диабет или заболяване на черния дроб.

Пневмококи могат да причинят особено зловредна форма на целулит, която често се свързва с тъканна некроза, образуване на гной и инвазия на кръвта. Два различни синдрома се разпознават в такива случаи: първият се характеризира с участие на крайниците при пациенти с диабет или злоупотребата с наркотични вещества, а вторият - с участие на главата, шията и горната част на торса при пациенти със системен лупус еритематозус, нефротичен синдром или хематологични заболявания.

Грам-отрицателни бактерии могат да причинят булозен целулит в пациенти с цироза. Ранната диагноза е от съществено значение, тъй като развитието на болестта е бързо, обикновено напредва към септичен шок и смърт.

Повтарящ се стафилококов целулит може да се наблюдава при иначе имунологично нормални пациенти с назално носителство на стафилококи и тези със синдром на Job.

Различни вътреболнични инфекции, последващи травма на меките тъкани, могат да доведат до целулит. Необичайна е поява на инфекция в области около хирургични рани след по-малко от 24 часа след операцията, но ако има такъв клиничен проблем, обикновено причинители са група А бета-хемолитичен стрептокок или Clostridium perfringens.

Рани от бозайници представляват специфична подгрупа на целулит. Инфекциите обикновено са полимикробни. Причинители могат да бъдат: Capnocytophaga canimorsus (ухапване от куче), Pasteurella multocida (ухапване от куче или котка), Streptobacillus moniliformis (ухапване от плъх).

Определени фактори, свързани с индивида, предразполагат към целулит, неуточнен:

• Хора в напреднала възраст
• Захарен диабет
• Имунен дефицит
• Рак
• Венозна стаза
• Затлъстяване
• Алкохолизъм
• Бременност
• Хронично чернодробно заболяване
• Периферна артериална болест
• Хронична бъбречна недостатъчност
• Интравенозно или подкожно инжектиране на лекарства / наркотични вещества

Неусложненият целулит се характеризира с четири основни признаци на инфекция: еритема, болка, подуване и топлина. За разлика от еризипела, границите не са повдигнати или рязко разграничени. Най-често се засягат ръцете и краката. Може да се наблюдава местна лимфаденопатия.

Целулит, характеризиращ се с виолетов цвят и були, предполагат по-сериозна или системна инфекция с организми като V. vulnificus или S. pneumoniae.

Признаците, които показват тежка инфекция, са: неразположение, втрисане, висока телесна температура и токсичност, разпространен лимфангит, прекомерна болка.

Проявите на потенциално тежка дълбока инфекция на меките тъкани, изискваща спешна хирургическа оценка, включват: виолетови були, кожни хеморагии, лющене на кожата, безчувственост на кожата, бърза прогресия, газ в тъканта.

Повечето случаи на целулит и мекотъканни инфекции могат да бъдат лекувани амбулаторно с перорални антибиотици и не водят до трайни последствия. Но понякога целулитът може да прогресира до тежко заболяване от неконтролирано съседно разпространение, включително и чрез лимфната или кръвоносната система. Свързани с целулит, неуточнен, усложнения включват: лимфангит, формиране на абсцес и рядко гангренозен целулит или некротизиращ фасциит. Някои видове, най-вече група А бета-хемолитични стрептококи и S. aureus, произвеждат токсини, които могат да медиират по-тежка системна инфекция, което води до септичен шок и смърт.

Диференциална диагноза се прави с некротизиращ фасциит, мионекроза, кожна форма на антракс, кожни метастази от неоплазми (особено аденокарцином), реакция на присадката срещу приемателя, възпалителен карцином на гърдата или друго кожно злокачествено заболяване, еризипел, еритема мултиформе, газова гангрена, лимфом, фунгоидна микоза, остеомиелит, гангренозна пиодермия, синдром на Stevens-Johnson.

Диагностични изследвания като цяло са ненужни при неусложнен целулит и повечето случаи реагират добре на стандартни антибиотични схеми. Неусложнени случаи на целулит отговарят на следните критерии:

• Ограничена площ на участие
• Минимална болка
• Без системни признаци на заболяване (например повишена температура, променено психично състояние, тахипнея, тахикардия, хипотония)
• Няма рискови фактори за сериозно заболяване (например много малка или стара възраст, компрометирана имунна система)

При пациенти с инфекции на меките тъкани, които имат признаци и симптоми на системна токсичност, се извършват кръвни култури, диференциална пълна кръвна картина, нива на креатинин, бикарбонат, креатин фосфокиназа и С-реактивен протеин. Кръвни култури също така трябва да бъдат направени при следните обстоятелства:

• Умерена до тежка болест (например целулит с лимфедем)
• Целулит на специфични анатомични места (например лицеви или очни области)
• Пациенти с анамнеза за контакт с потенциално замърсена вода

Препоръчително е микологично изследване, ако има съмнение за повтарящи се епизоди на целулит като резултат от микоза на краката (tinea pedis) или онихомикоза.

Лечението на целулит, неуточнен, включва антибиотици и средства за облекчаване на болката. При леки случаи на целулит е показано орално приемане на диклоксацилин, амоксицилин или цефалексин. Пациенти, които са алергични към пеницилин, могат да приемат клиндамицин или макролиди (кларитромицин или азитромицин). Лечение на рецидивиращи случаи на целулит (обикновено свързани с венозна или лимфна обструкция) включва пеницилин G или амоксицилин. Ако се подозира микоза като предразполагаща причина, се извършва и терапия с локални или системни антимикотици. Пациенти с тежък целулит изискват парентерална терапия с цефазолин, цефуроксим, цефтриаксон, нафцилин или оксацилин за предполагаемата стафилококова или стрептококова инфекция.

Повече информация може да прочетете тук:

• Целулит мкб L03