Спиране на сърцето, неуточнено МКБ I46.9

Спиране на сърцето или сърдечен арест представлява спиране на механичната дейност на сърцето, потвърдено от липсата на доловим пулс, липсата на съзнание и дишане (или извършване на агонални дихателни движения). При възрастни най-честата причина е исхемична болест на сърцето.

Спиране на сърцето, неуточнено, може да се изяви в болнични и извънболнични условия. Явява се под една от следните форми: камерно мъждене, камерна тахикардия без пулс, асистолия, електромеханична дисоциация. Пациентите с електромеханична дисоциация или асистолия имат не повече от 5 % преживяемост, когато се дължат на сърдечно заболяване.

Поведението при различните форми на сърдечния арест при отделния пациент обхваща начално поведение, кардиопулмонална ресусцитация, включваща основна подръжка на жизнените функции и последващото им поддържане с дефинитивни усилия - постресусцитационни мероприятия, дълготрайно лечебно поведение.

Началното поведение цели установяване наличието на сърдечен арест при пациент с колапс чрез палпация на пулса на голяма артерия и изключване на някоя от многобройните причини за дихателен арест.

 • Кардиопулмонална ресусцитация.

Ранната и бърза ресусцитация е изключително важна за успешното третиране на сърдечния арест. Преживяемостта е по-висока, когато кардиопулмоналната реанимация започне веднага в първите минути на сърдечния арест.

Съществен напредък в ресусцитацията на пациентите със сърдечен арест са външните автоматични кардиовертердефибрилатори, които автоматично регистрират животозастрашаващите аритмии и подават електрошокове. Поставянето на такива дефибрилатори на обществени места и използването им от немедицински лица повишава значително вероятността за преживяване на сърдечен арест.