Други текущи усложнения на острия инфаркт на миокарда МКБ I23.8

Заболяване на сърдечно-съдовата система, при което се развиват различни видове усложения вследствие на остър миокарден инфаркт, се нарича други текущи усложнения на острия инфаркт на миокарда.

Другите текущи усложнения на острия инфаркт на миокарда могат да бъдат следните:

• застойна сърдечна недостатъчност;

• руптура (разкъсване) на различни части от сърдечната мускулатура - на свободната сърдечна стена, на камерната преграда или на папиларен мускул;

• ритъмно-проводни усложнения - камерни екстрасистоли, камерна тахикардия, камерно мъждене, предсърдно мъждене, асистолия (спирана на сърцето);

• вътрешносърдечни тромби;

• ранен перикардит;

• късен перикардит - синдром на Dressler.

Причина за развитието на заболяването други текущи усложнения на острия инфаркт на миокарда могат да бъдат от различен характер. На първо място в етиологията на заболяването е атеросклерозата на коронарните кръвоносни съдове, при която се наблюдава запушване лумена на съдовете, доставящи на сърдечната тъкан кислород и хранителни вещества.

Други важни причини за развитието на други текущи усложнения на острия инфаркт на миокарда са:

• артериална хипертония (повишено артериално кръвно налягане);

• захарен диабет;

• дислипидемия;

• тютюнопушене;

• затлъстяване и намалена физическа активност.

Клиничната картина при заболяането други текущи усложнения на острия инфаркт на миокарда зависи от конкретното усложнение и може да включва симптоми като болка, сърцебиене, гадене, повръщане, изпотяване и други

Диагнозата на други текущи усложнения на острия инфаркт на миокарда се поставя след добре снета анамнеза по данни на пациента и неговите оплаквания, физикален и инструментален преглед. Физикалният преглед се състои от оглед, палпация, аускултация (преслушване на сърцето) и перкусия.

Но най-важен за поставяне на правилна диагноза е инструменталният преглед, който включва провеждането на следните методи на изследване:

• електрокардиограма - показва за наличие на възбудно-проводни смущения на сърдечната дейност и за прекаран миокарден инфаркт;

• ехокардиография - дава информация за наличието на патологични изменения в структурата и функцията на сърцето.

Лабораторните изследвания също намират голямо приложение, като дават и информация за цялостното общо състояние на пациента. Най-важните лабораторни показатели за наличието на миокарден инфаркт са:

• сърдечния тропонин - повишени стойности;

• креатининфосфокиназа - повишени стойности;

• покачват се и нивата на С-реактивния протеин.

В някои случаи се налага и провеждането на коронарография, компютърна томография и сцинтиграфия.

Лечението на други текущи усложнения на острия инфаркт на миокарда зависи от вида на настъпилите усложнения. Като цяло острият миокарден инфаркт е спешно състояние и изисква лечение в интензивно кардиологично отделение. Медикаментите, които се прилагат най-често са:

• бета-блокери - при пулс над 60уд./минута и високо кръвно налягане;

• вазопресори - при ниско кръвно налягане;

• диуретици при проява на сърдечна недостатъчност;

• опиати за преодоляване на болката.