Увреждания на ухото и мастоидния израстък след медицински процедури, некласифицирани другаде МКБ H95

Към увреждания на ухото и мастоидния  израстък след медицински процедури, некласифицирани другаде, спадат рекурентна холеастома в кухината след мастоидектомия, други нарушения след мастоидектомия, други следпроцедурни нарушения на ухото и мастоидния израстък, ледпроцедурни нарушения на ухото и мастоидния израстък, неуточнено.

Лечението на хроничния гноен отит с епитимпанит (холестеатом) е оперативно. Целта на оперативното лечение е да бъдат отстранени кариозната кост и холестеатома и да се създадат такива взаимоотношения в средното ухо, при които да не може да се образува повече холестеатом.  Въвеждането в практиката на операционния микроскоп и инструментариум за микрохирургия на ухото дадоха възможност за разработване на различни оперативни методики. Те се разделят на отворени и затворени. Към отворените оперативни техники се включва радикалната трепанация на мастоидния израстък. Този оперативен метод има съществени недостатъци. Възможностите за подобрение на слуха са много ограничени. Голямата оперативна кухина която се създава по време на операцията лесно се запълва с церумен и олющени епидермални клетки, при което след вторична инфекция настъпва дълготрайна секреция от ухото- dermatitis desquamativa. За намаляване на тази оперативна кухина и за по-добри функционални резултати се въведе мастоидопластиката.

В последните години широко разпространение добиха затворените оперативни техники, при които се запазва задната стена на външния слухов проход. Това се прави с цел профилактика на увреждания на ухото и мастоидния  израстък след медицински процедури, некласифицирани другаде. Всички затворени техники са свързани с добри функционални резултати, но съществува реална опасност от рецидив на холестеатома, поради което болните подлежат на периодични контролни прегледи.

Хирургичното лечение на серозния отит включва следните методики: аденотомия, парацентеза и тимпаностомия. Натрупаният голям клиничен опит в последно време показва, че тимпаностомията не е съвсем безобидна оперативна интервенция и може да доведе до редица усложнения. Ранни усложнения са попадане на тръбичките в тъпанчевата кухина, образуване на гранулации и полипи и остър гноен отит. Късните усложнения са резултат на трайни структурни промени в тъпанчето- атрофия или надебеление, отлагане на калций и колаген, сраствания, формиране на трайна перфорация.

Парацентезата (тимпаноцентеза) или миринготомия е индицирана при при много силни болки в ухото, при бомбирана тъпанчева мембрана, при започващо усложнение и при неуспех от антибиотично лечение при гнойните възпалителни заболявания на средното ухо. При кърмачета тя е показана с оглед бактериологично изследване на ексудата. Най-честите наблюдавани грешки и усложнения при парацентеза са: одраскване на мембраната или кожата на канала без пробив, луксиране на плочката на стремето с последващ лабиринтит и нараняване на bulbus venae jugularis при промиването му в cavum tympani.

Ранното установяване на увреждания на ухото и мастоидния израстък след медицински процедури, некласифицирани другде, е от изключително важно значение за ранна терапетична намеса и избягване на усложнения.