Други поведенчески и емоционални разстройства с начало, типично за детството и юношеството МКБ F98

Към други поведенчески и емоционални разстройства с начало, типично за детството и юношеството, спадат неорганична енуреза (напикаване), неорганична енкопреза (изпускане на изпражненията), разстройства на храненето в кърмаческа и детска възраст, пика в кърмаческа и детска възраст, разстройства със стереотипни движения, заекване, бърза реч и други. Някои от тях са добре обособени синдроми, а други са само комплекси от симптоми.

Енурезис (напикаване) - когато детето волево не контролира изпразването на пикочния мехур след 2-3 годишна възраст, без да са налице органични увреди, говорим за енурезис, която може да бъде дневна (enuresis diurnal) и нощна (enuresis nocturna). Тя е първична, когато детето не е успяло да контролира дневното/нощно уриниране, и вторична - при появата й след изградени навици за чистота. Честотата на това разстройство е от 5 до 38%, като се наблюдава прогресивно намаляване с напредване на възрастта. След 17-та година над 90% от децата са оздравели. При настъпване на това разстройство се наблюдава намален капацитет и тонус на пикочния мехур и увеличено количество на нощна урина. От значение е и ваготонията. Изпускането става по време на дълбокия сън. При неправилно поведение на родителите детето не изгражда условен рефлекс. Тази тенденция нараства с употребата на памперси. Напикаването може да бъде и психогенно обусловено - след психотравми, раздяла, загуба на близък, чувство на ревност при появата на по-малко дете. Настъпва регрес в поведението, като се приравнява към по-малкото дете, с цел да се получи внимание и грижи от майката. Лечението е комплексно. Децата се подлагат на диети: безсолни храни, ограничаване на течностите, особено след 16 ч. Вечер да са на сухи храни, сандвичи, а при жажда да се дават плодове - ябълка, портокал, мандарина. Преди сън детето се подканя да отиде до тоалетната. Необходимо е да спи в топли завивки и обуто с чорапи през студените дни. Леглото трябва да е подигнато откъм страната на таза. Медикаментозното лечение до пет годишна възраст се избягва. След 5-та година се прилагат трициклични антидепресанти, преди сън, само след нормална електроенцефалограма (ЕЕГ). Те подобряват настроението у децата. Децата се подлагат и на психотерапия и физиотерапия. Санаториалното лечение е за предпочитане. Има опити с апарати, които при първата капка урина издават силен шум, но децата не се събуждат поради дълбокия сън.

Енкопрезата е непроизволна дефекация, без данни за органично заболяване. Тя бива първична и вторична. Вторичната се явява след раждане на следващото дете, раздяла с майката и др. Препоръчва се режим и психотерапия за подобряване на семейния психоклимат. Препоръчва се промяна на обстановката.

Заекването се характеризира с често повтаряне или удължаване на звуци, срички или думи, или с чести колебания и паузи, които накъсват ритмичния поток на речта. Понякога се съпътства с движения на лицето или друга част на тялото, които са средство за намаляване на напрежението. В рода обикновено се наблюдават страдащи от заекване, но не е изключен и механизмът на имитация. Към три годишна възраст може да се появи епизодично краткотрайно заекване, което се дължи на все още неовладяната координация на артикуларната система. При уплаха от човек, куче или силен стрес се нарушава ритъмът на вдишване и издишване на въздуха при изговаряне на думите. Говорният дефект не се проявява при пеене, когато поемането на въздуха е правилно. По-често се наблюдава сред момчетата. Разграничават се три типа заекване: клонично (неколкократно повтаряне на първата сричка), тонично (удължаване на първата буква на думата, която след това се изговаря залпово) и смесено. Лечението на заекването е комплексно. Използват се различни подходи, като терапия на мълчанието, медикаментозно лечение (невролептици), логопедични упражнения, психотерапия и хипноза.

Лечението на други поведенчески и емоционални разстройства с начало, типично за детството и юношеството, комплексно и продължително.