Синдром на Lesch-Nyhan МКБ E79.1

Lesch и Nyhan описват синдрома за първи път през 1964г.

Етиологично той се асоциира с ензимен дефект - дефицит на ензима хипоксантин-гуанин фосфорибозилтрансфераза, причинен от мутации на кодиращия ген върху Х - хромозомата.

Синдромът на Lesch - Nyhan е генетично нарушение, което включва повишено образуване на пикочна киселина, неврологични нарушения и проблеми в поведението. Хиперурикемията, ако не се лекува, води до нефролитиаза, бъбречна недостатъчност, подагрозен артрит и подкожни отлагания, наречени тофи.

В неврологичния статус доминира дистонията, но може да се проявят също хореоатетоза, бализъм, хиперрефлексия. Проблемите в поведението включват когнитивно разстройство, агресивно и импулсивно поведение със склонност към самонараняване. Освен класическия клиничен вариант на синдрома, съществуват и други с по-леко протичане. Те могат да бъдат представени само от свръхпродукцията на пикочна киселина и нейните последствия.

Патогенезата синдрома на Lesch-Nyhan е много специфична. Ензимът  хипоксантин-гуанин фосфорибозилтрансфераза играе роля в рециклирането на пуриновите бази - хипоксантин и гуанин, в пуринови нуклеотиди. В отсъствие на ензима, те се разрушават и екскретират като пикочна киселина. Компенсаторно се увеличава пуриновата синтеза.

Повишеното образуване на пикочна киселина води до хиперурикемия. Пикочната киселина изкристализира в тъканите, образувайки отлагания (тофи). Отложените в ставите кристали причиняват възпалителна реакция и подагрозен артрит. В отговор на хиперурикемията, бъбреците увеличават екскрецията на пикочна киселина, с което се повишава риска от образуване на уратни камъни в пикочната система. Тези камъни могат да причинят обструкции, хематурия и инфекции на пикочните пътища. Механизмите, по които дефицитът на ензима повлиява базалните мозъчни ганглии, в частност допаминовите неврони, остава неизвестен.

Синдромът на Lesch-Nyhan е Х - свързано рецесивно заболяване, поради което повечето описани случаи са при мъжете.

Жените се засягат много рядко. В повечето случаи класическия вариант се изявява на възраст 3 - 12 месеца със забавено моторно развитие - хипотония. Първоначалният период на прогресия може да продължи до 3 - 6 годишна възраст. При много малка част от пациентите синдромът се изявява с усложненията от повишената продукция на пикочна киселина - бъбречна недостатъчност, хематурия, подагра. Самонараняването не е иницииращ симптом, но се развива в почти всички случаи - частични ампутации на пръстите, устните, езика от ухапвания и удряне на главата. Не е характерно за вариантите на синдрома.

При обективното изследване се установява забавяне на растежа, атрофия на тестисите и забавен до липсващ пубертет. Познавателната функция е нарушена - коефициентът на интелигентност IQ е около 60. Пациентите не могат да се движат и обикновено са в инвалидна количка.

За диагнозата основно значение има определянето на нивото на пикочната киселина в кръвта и урината. Установява се ензимната активност на хипоксантин-гуанин фосфорибозилтрансферазата в тъканите. Доказва се генетичния дефект. Може да се извърши КТ и ЯМР на главен и гръбначен мозък.

Диференциална диагноза се прави с умствено изоставане, наследствени метаболитни нарушения, церебрална парализа.

Лечнието при синдромът на Lesch-Nyhan е много специфично.Свръхпродукцията на пикочна киселина трябва да се контролира с цел избягване на урологичните и ставни усложнения. Нивата на пикочна киселина трябва да се поддържат в референтни граници. Това се постига с помощта на алопуринол и обилна рехидратация. За неврологичните усложнения се използват бензодиазепини. При проблеми в поведението се комбинират различни медикаменти (невролептици) и модификационни техники.

Прогнозата на заболяването не  е много добра. Пациентите рядко достигат до четвърто десетилетие. Смърт настъпва от бъбречна недостатъчност, уросепсис, пневмония и др.