Дефицит на аденозиндезаминаза [ADA] МКБ D81.3

Отнася се към групата на тежките комбинирани имунодефицити и се характеризира с липса на ензима аденозиндезаминаза в лимфоцитите. Ензимът катализира превръщането на аденозина и дезоксиаденозина в инозин и дезоксиинозин, съответно.

Счита се, че дефицит на аденозиндезаминаза [ADA] се дължи на точкова мутация на гена, които кодира синтезата на аденозиндезаминаза. Мутантният ген се намира в хромозома 20, а мутацията се унаследява по автозомно-рецесивен начин.

Ензимният дефицит може да се прояви в кърмаческа възраст, в детството, при подрастващи или в зряла възраст. Възраст на поява и тежестта на протичането са свързани с около 29 известни генотипове, свързани с разстройството.

Патогенезата на заболяването се определя от липсата на ензима аденозиндезаминаза, което води до натрупване на токсични продукти от пуриновата обмяна - дезоксиаденозинтрифосфат, който инхибира рибонуклеотид редуктазата и предотвратява синтеза на ДНК, така че клетки не са в състояние да се делят. Тъй като Т- и В-клетките са едни от най-митотично активните клетки, тяхното пролиферация е силно засегнато от ензимния дефект. Увеличена е и концентрацията на S-аденозилхомоцистеин. И двете вещества са токсични за незрелите лимфоцити и препятстват узряването им. Имунологичните промени са свързани с кобиниран Т- и В-клетъчен дефицит, нивата на имуноглобулините също може да са ниски.

Клинично, заболяването се презентира най-често в първите месеци след раждането. Характерни са респираторни и кожни инфекции, диария. Инфекциите са с различна етиология - бактерии, вируси, гъби, протозоа. Понякога при раждането има запазена функция на Т-клетките, която прогресивно изчезва.

Диагностичните критерии за дефицит на аденозиндезаминаза [ADA] са: симптоми, характерни за комбиниран имунодефицит и по-малко от 1% от нормалната каталитична активност ADA в хемолизат или в екстракти от други клетки (напр. мононуклеарни клетки, фибробласти). АДА е единственият ген, свързан с дефицит на аденозиндезаминаза. Генетичен анализ може идентифицират повечето известни мутации на АДА, с изключение на големи делеции, които са откриват чрез други специфични методи.

Лечението на дефицит на аденозиндезаминаза [ADA] включва:

• костномозъчна трансплантация от HLA-съвместим родствен донор;
• преливане на еритроцитни концентрати - с тях се внася аденозиндезаминаза и временно се повишава ензимната активност. Може да се предприеме частично обменно кръвопреливане, с което не само се внася ензима, но и се отстраняват натрупаните токсични метаболити.
• съществуват опити за генна терапия - нормален ген за аденозиндезаминаза се въвежда в лимфоцитите на пациента.