Нарушение на белите кръвни клетки, неуточнено МКБ D72.9

Левкопоезата(образуването на белите кръвни клетки) в ембрионалния период започва на по-късен етап от еритропоезата. При възрастните се осъществява в костния мозък(гранулоцити) и в лимфните органи(слезка, лимфни възли и тимус) - лимфоцити и моноцити. За разлика от еритроцитите, левкоцитите имат ядро и цитоплазма, освен в кръвта, те се срещат в голямо количество в отделните тъкани, лимфата, цереброспиналната течност. Средният брой на левкоцитите в системното кръвообращение при физиологични условия е 3,5-10,5 x 10⁹/l. Левкоцитите се делят на два основни вида - гранулоцити(неутрофилни, еозинофилни и базофилни) и агранулоцити(лимфоцити и моноцити).

Увеличеният брой на левкоцитите над горна референтна граница се нарича левкоцитоза, а намаленият - левкопения. И двете състояния са съпътстващи реакции при някои физиологични състояния и разнообразни патологични процеси. По-често в клиничната практика се срещат левкоцитозите.

В зависимост от увеличението в кръвта на едни или други видове левкоцити, левкоцитозите биват:

• неутрофилия;
• еозинофилия;
• базофилия;
• лимфоцитоза;
• моноцитоза;

Причини за левкоцитоза са различни бактериални инфекции, възпалителни процеси, неоплазми, интоксикации, некротични процеси, остри хеморагии или хемолиза, нарушения на нервната и хуморална регулация на левкопоезата.

Етиологията и патогенезата на нарушение на белите кръвни клетки, неуточнено не е установена. Счита се, че повишения тонус на n. vagus обуславя левкопения, а този на симпатиковата нервна система - левкоцитоза.

Левкопенията представлява намаление броя на левкоцитите в периферната кръв под 3,5 x 10⁹/l. Различават се: неутропения, еозинопения, моноцитопения и лимфопения. Най-често се среща неутропения(гранулоцитопения) с намаление на неутрофилните гранулоцити под 1500 в микролитър кръв. Много тежка гранулоцитопения се нарича агранулоцитоза. При всички гранулоцитопении основния клиничен белег е намалената резистентност на организма спрямо инфекции.

В основата на патогенезата на левкопенията участват следните механизми:

1. Левкопения вследствие на нарушение или потискане на левкопоезата. Нарушената левкоцитна продукция може да бъде свързана с увреждане на отделните етапи на левкопоезата от различни фактори, като:

• хормонални разстройства
• при дефицит на белтъци, аминокиселини и витамини
• секреция от слезката на фактори, които потискат костномозъчната хемопоеза
• хронично отравяне
• въздействие на йонизираща радиация
• инфекциозна интоксикация
• имуносупресивно или цитостатично лечение

2. Левкопения, която е резултат на интензивно разрушаване на левкоцитите, се наблюдава под влияние на антилевкоцитни антитела. Често антилевкоцитни антитела се образуват при употребата на някои медикаменти, явяващи се алергени – напр. хаптени(сулфонамиди, фенацетин, аминопирин). Левкопения възниква при хиперспленизъм и автоимунни заболявания, когато се образуват автоантитела срещу левкоцитите.

3. Преразпределение на левкоцитите в съдовото русло се наблюдава при хемотрансфузионен или анафилактичен шок и има временен характер.

4. Идопатични форми, при които причината за нарушението е неизвестна.

Нарушение на белите кръвни клетки, неуточнено може да се дължи на качествени промени в гранулоцитите. Това състояние се характеризира с предразположение към инфекции, в резултат на смутена функция на гранулоцитите. Може да се касае за нарушение е различни стадии на фагоцитозата.

Изображение: freepik.com