Широка връзка МКБ C57.1

Широката маточна връзка (lig. latum) представлява дубликатура на перитонеума, изградена от два листа. Разполага се от маточните кантове до страничните тазови стени и фиксира матката напречно, като не препятства свободното движение на матката в предно-задна посока. Широката връзка разделя кухината на таза на преден и заден отдел. Маточната тръба се разполага в горния край на връзката. Яйчникът се прикрепя към задния лист на връзката посредством опорак. Тази част от широкия маточен лигамент, която отгоре е заградена от маточната тръба, а отдолу от яйчника и неговия опорак, се нарича опорак на тръбата (на лат. - mesosalpinx).

По-голямата част от патологичните образувания на широка връзка са доброкачествени. Злокачествените тумори в тази област се категоризират като първични и вторични (метастатични).

Първичните злокачествени неоплазии на широкия лигамент включват тумори с Мюлеров произход (папиларен карцином, серозен карцином, ендометроиден карцином, цистаденокарцином, светлоклетъчен карцином), преходноклетъчен карцином, малигнени мезенхимни тумори (лейомиосарком) и феохромоцитом.

Вторичните злокачествени тумори на широка връзка произхождат най-често от метастазирали неоплазии на шийка на матката, ендометриума и яйчника.

Етиологията на тези неоплазии не е известна, въпреки че се предполага връзка с ендометриоза.

Клиничната картина на злокачествено новообразувание на широка връзка е неспецифична и може да включва следните симптоми:

• неясна болка в хипогастриума (долния етаж на коремна кухина);
• наличие на опипваща се туморна маса в тазовата кухина;
• храносмилателни смущения;
• метеоризъм;
• обстипация (запек);
• разтягане и подуване на корема;
• рядко се презентира със симптоми на остър апендицит.

Нарастването на тумора измества матката към контралатералната стена на таза, като при компресира унилатералния уретер възниква хидронефроза. При поставяне на диагноза туморите са с различна големина (4-13 см в диаметър), с твърда консистенция, кистозни или смесени. Почти всички първични тумори на широка връзка са едностранни.

Диагнозата на малигномите на широка връзка се поставя след извършване на комплекс от диагностични процедури, включващи:

• анамнеза и физикално изследване, гинекологичен преглед;
• ехография на тазови органи;
• компютърна томография, магнитен резонанс;
• експлоративна лапаротомия;
• лабораторни изследвания по показания;
• определяне на туморен маркер CA-125 се извършва за посопреративно проследяване на отговора към терапията.

Лечението на туморите на широка връзка е предимно хирургично. Хирургичното лечение обикновено включва тотална хистеректомия с двустранна салпингооофоректомия, оментектомия, перитонеален лаваж, селективна лимфаденектомия тазови и парааортални лимфни възли. Адювантни методи на лечение са химиотерапията и лъчелечението.