Тяло на матката, с неуточнена локализация МКБ C54.9

Инвазивните новообразувания на матката представляват тумори със злокачествен потенциал, които могат да възникнат от лигавичния слой (ендометриум) на матката или маточната мускулатура (миометриум).

Ендометриалният рак е най-честото онкологично заболяване на женска полова система. В България през 1990 г. са регистрирани 806 нови случаи. През последните 20 години заболеваемостта бележи ръст, като през 1990 г. е 18.2 на 100 хил. жени, през 1999 г. е 24/100 000, а през 2008 г. е 29.1/100 000. Това зачестяване на ендометриалния рак вероятно се дължи на застаряването на населението, промяната в храненето с употребата на повече животински мазнини, затлъстяването, употребата на чисти естрогенни препарати. Най-голяма е заболеваемостта между 50 и 65 години. 2/3 от болните са между 50 и 70 години, като само 6% са под 45-годишна възраст. Честотата при млади жени е ниска и ако се развие, ендометриалния рак обикновено е добре диференциран хормонозависим.

Хистологично в големия процент от случаите на ендометриален рак се доказва аденокарцином с различна степен на диференциация (високо, умерено и ниско диференциран).

Други злокачествени тумори на тяло на матката, с неуточнена локализация представляват саркомите, които съставлява 4% от маточните малигноми. Саркомът, възникващ от гладкомускулните елементи на маточната стена или кръвоносните съдове, се наричат лейомиосарком (38-40% от всички саркоми на матката). Други форми на саркомите на маточното тяло са карциносаркома (смесени хомоложни Мюлерови тумори) и ендометриалния стромален сарком. В маточното тяло могат да се развият и хетероложни тумори (съдържат хистологични компоненти, различни от характерните за матката) като: остеосаркоми, рабдомиосаркоми и хондросаркоми, но те са значително по-редки.

Клиничната картина на ендометриалния карцином се характеризира с появата на генитално кръвотечение при жени в менопауза. Кръвотечението е алармиращ симптом, които се дължи на разпад на лесноранимите туморни тъкани и засягане на кръвоносни съдове от злокачествения процес. Появата на интерменструално кървене, менорагия, хиперменорея, прокървяване в пременопауза и перименопаузално кървене са повод за кюретаж. Болковият синдром е късна проява на заболяването и се дължи на ангажиране на нервните сплитове странично от матката. Друг симптом е вагиналния флуор с белезникав, кафеникав цвят или гноевиден характер.

За лейомиосаркома е характерно бързото увеличаване обема на матката при жени в менопауза, поява на туморна маса в коремна кухина, дискомфорт в областта на таза, болка, диспараеуния, обстипация, полакиурия (често уриниране) и дизурия.

Диагностиката на злокачествено новообразувание на тяло на матката, с неуточнена локализация включва:

• анамнеза и физикално изследване;
• трансвагинална ехография;
• аспирационен кюретаж, абразио, хистероскопия с прицелна биопсия;
• хистерография;
• рентгенография по показания;
• компютърна томография (КТ) или магнитен резонанс (MRI);
• пълна кръвна картина и биохимия.

Терапевтичният подход при злокачествено новообразувание на тяло на матката, с неуточнена локализация се определя от хистологичната характеристика на тумора и стадия на заболяването. Основен метод на лечение е хирургичният и в много случаи се комбинира с предоперативно лъчелечение. Комбинираното индивидуално лечение, освен с оглед на възрастта, общото състояние на болната и обема на оперативната интервенция се определя от следните фактори: дълбочина на маточната кухина, инфилтрирането на шийката, обема и хистологичната диференциация на тумора. Тези данни се събират предоперативно по време на интервенция и следоперативно. Съчетанието на оперативното лечение с лъчелечение при нискодиференцираните тумори в IA и IB се обосновава от големия брой метастази в лимфните възли. Оперативните техники включват: парциална, тотална и радикална хистеректомия. При ангажиране на тазови и парааортални лимфоми възли се извършва лимфна дисекция.

Химиотерапията влиза в съображение при дисеминиране на злокачествения процес. Назначава се моно- или полихимиотерапия с цитостатици в различни схеми.