Кожа на други и неуточнени части на лицето МКБ C44.3

Немеланомните злокачествени кожни новообразувания обикновено се развиват в най-външния слой на кожата (епидермиса) и в повечето случай носят името на клетъчния тип, от който се развиват. В областта на лицето се развиват два основни типа немеланомен рак на кожата - базалноклетъчен карцином и сквамозноклетъчен карцином.

Етиологията на базоцелуларния и сквамозноклетъчния карциноми на кожа на други и неуточнени части на лицето се свързва с тоталната доза ултравиолетова радиация от естествени (слънчева светлина) или изкуствени (солариум) източници. Други етиологични фактори представляват различни източници на йонизираща радиация (рентгенови лъчи и други източници на гама-лъчение), арсенови соли. Описани са карциноми, които възникват върху цикатрикси след изгаряне или участъци на измръзване.

Установени са редица рискови фактори за възникване на немеланомен рак на кожата, по важни, от които са:

• светла кожа (фототип I и II), руса или червена коса, светли очи;
• прекомерното излагане на слънце (особено без UV защита) или слънчеви изгаряния от втора степен в детството;
• преканцерозни лезии като актинични или соларни кератози;
• състояния на имунна супресия (отслабен имунитет) - болни от левкемия, HIV, СПИН, лечение с имуносупресивни медикаменти;
• предшестваща лъчетерапия в областта на главата.

Основните патоморфологични форми на немеланомен рак на кожа на други и неуточнени части на лицето са:

1. Базалноклетъчен карцином - възниква от плурипотентни клетки на базалния слой на епидермиса и представлява 70-75% от немеланомните малигнени неоплазии на кожата. Различават се следните пет клинични подтипа на базоцелуларния карцином:

• Нодуларен (възлест) базалноклетъчен карцином - най-често срещаната клинична форма, която се представя като надигната папула или нодулче с полупрозрачна повърхност. Кожната лезия е добре ограничена, покрита е с тънък епидермис, при палпация туморното образувание е с твърда консистенция, цвета му не се различава от околната кожа или е с червеникав цвят.
• Улцерозен базалноклетъчен карцином - язвена кожна лезия с надигнати ръбове, перловиден изглед, гладка повърхност и твърда консистенция.
• Склеродермиформен базалноклетъчен карцином - представлява малка уплътнена плака, с гладка повърхност и неясни очертания. Кожната лезия има жълтеникав или белезникав цвят, като се разполага на нивото на околната кожа или е леко хлътнала, или надигната. Язва и образуване на крусти обикновено не се наблюдават. Тази клинична форма на базоцелуларен карцином може да прогресира до възловидна или язвена.
• Повърхностен базалноклетъчен карцином - представлява слабо инфилтрирана, тънка, добре ограничена асиметрична плака, с червено-кафеникав, червеникав или розов цвят. По туморната повърхност се наблюдават дребни сквами и участъци с повърхностни крусти и разязвявания.
• Пигментен базалноклетъчен карцином - наподобява нодуларният клиничен тип, от които се различава единствено по наличието на кафява до черна пигментация. Тази форма се среща по-често при хора с тъмна кожа, като латиноамериканци и азиатци.

2. Сквамозноклетъчен (плоскоклетъчен) карцином - възниква от клетките, изграждащи повърхностните слоеве на епидермиса и представлява около 20% от карциномите на кожа на други и неуточнени части на лицето. Карциномът обикновено се развива върху предракова кожна лезия или върху кожа, която има белези на фотоувреда. Признаци на злокачествено израждане са поява на уплътнение на патологичния кожен участък и еритем (зачервяване) на околната кожа. В последствие се оформя плака, а по-къно и червено възелче, покрито с коричка при отстраняване, на която се открива язва или картина на ерозирал тумор, с пурулентна повърхност и уплътнен ръб. Лезията кърви лесно при допир. Туморът метастазира предимно по лимфен път и по-рядко по хематогенен.

Една от основните разлики между базоцелуларния и сквамозноклетъчния карцином е, че последният при достигане на определена дълбочина може да се разпространи чрез лимфния дренаж към регионалните лимфни възли и на по-късен етап във вътрешни органи, докато базалноклетъчния карцином показва предимно локално развитие.

3. Базосквамозен карцином - диагностицира се въз основа на хистологичната му характеристика. Този тумор притежава характеристики на базоцелуларен и сквамозноклетъчен карцином. Тази форма се характеризира с по-агресивно развитие и рано метастазира.

4. Рак на мастните жлези (себацеен карцином) - представя се като твърди, надигнати, неболезнени нодули, обикновено се развиват от кожата на клепача, но могат да се образуват и в други участъци на кожата на лицето.

Диагнозата на немеланомните злокачествени новообразувания на кожа на други и неуточнени части на лицето се основава на данни от: анамнеза, клиничния преглед, характерна клинична картина, биопсично и хистологично изследване. При съмнение за разпространение на туморния процес в регионалния лимфен басейн се извършва биопсия на съответните лимфни възли. Допълнителни изследвания са конвенционално рентгеново изследване, КАТ, ЯМР, ПЕТ - образни методи, с които се установява локорегионалното разпространение на злокачествената неоплазия и наличието на метастази във вътрешни органи.

Лечението на карциномите на кожа на други и неуточнени части на лицето в ранните стадии на заболяването е предимно хирургично - екцизия на кожната лезия с последващо възстановяване на получения кожен дефект. Оптималния терапевтичен подход се определя от стадия на туморния процес, степента на разпространеност на малигнома, възрастта на пациента и общото му състояние.

Основните терапевтични методи са:

• ексцизионна и криохирургия;
• лазерна терапия;
• Mohs микрографска хирургия;
• кюретаж;
• лъчелечение;
• химиотерапия - локална (химиотерапевтични кремове) или системна;
• фотодинамична терапия;
• имунотерапия.