Чревна паразитоза, неуточнена МКБ B82.9

При чревна паразитоза, неуточнена, се наблюдава инвазия на макроорганизма с различни представители от паразитите.

В зависимост от начина си на пребиваване, паразитите биват временни и постоянни. Временните осъществяват контакт с гостоприемниковия организъм само за да си набавят необходимите хранителни вещества, докато постоянните използват гостоприемниковия организъм и като постоянна среда за обитаване, в която нарастват и съзряват полово.

Чести паразитни причинители с чревна локализация са представителите на род Echinococcus, Schistosoma, Ascaris, Taenia и много други.

Често се наблюдават паразитози със смесена етиология и изолиране на повече от един етиологичен причинител.

Заболяванията се характеризират с висока честота предимно в страните с тропически климат, нисък социален статус и лоши битови условия.

При интестиналната паразитоза, с неизяснена етиология, клиничното протичане обикновено е неспецифично, с нехарактерни и общи прояви.

Често пациентите се оплакват от някои от следните симптоми:

• дискомфорт, тежест и болка в епигастриума или в коремната област
• гадене и повръщане
• променен апетит
• отслабване на тегло
• диария с или без примеси на кръв и слуз
• метеоризъм
• перианален сърбеж
• общо неразположение

Възможно е развитие на анемичен синдром, пулмонални нарушения и кожни промени. При хематогенно разпространение на паразитите, се наблюдават неврологични увреждания.

В зависимост от клиничното протичане се различават безсимптомно заразоносителство, леко, средно по тежест и тежко протичане с или без развитие на усложнения.

Болните, без изявени клинични симптоми, са с важно епидемиологично значение, за разпространение на заболяванията.

Тежестта на протичането се определя основно от интензивността на инвазията на макроорганизма, придружаващите заболявания и имунното състояние на пациента.

Тежко, агресивно и хронично протичане се наблюдава при пациенти с терминална бъбречна недостатъчност, малигнени неоплазми, органна трансплантация, продължителна имуносупресивна терапия.

При децата, особено на възраст под пет години, паразитозите могат да протичат особено тежко, с развитие на изоставане във физическото развитие и тежък малабсорбционен синдром.

Възможни усложнения на паразитозите са:

• обструкция на интестиналния тракт
• перфорация на чревната стена
• перитонит
• сепсис
• механична жълтеница
• тежък анемичен синдром
• кахексия

Диференциалната диагноза се извършва с паразитните заболявания, някои бактериални и автоимунни болести на храносмилателния тракт.

За поставяне на диагнозата е необходимо сваляне на подробна епидемиологична анамнеза, обстоен физикален преглед, лабораторни и паразитологични изследвания.

Параклиничните данни обикновено показват наличие на еозинофилия и различно проявена анемия. Потвърждаването на диагнозата се осъществява след откриване на паразитните яйца в материали от фекални проби, перианален секрет, храчки, дуоденално съдържимо. При необходимост се извършват образни изследвания, като ехография с или без контраст, ЯМР и КТ.

Лечението на пациентите с чревна паразитоза, неуточнена, е предимно медикаментозно, с различни противопаразитни агенти, в комбинация със симптоматични средства, антихистамини, поливитаминни препарати. При тежко протичане и наличие на усложнения често се налага оперативно лечение.

Основните мерки за осъществяване на превенция от чревни паразитози включват повишаване на здравната култура, подобряване на личната и битовата хигиена.