Други уточнени чревни хелминтози МКБ B81.8

Към други уточнени чревни хелминтози се отнася инвазията, предизвикана от видовете Oesophagostomum.

Етиологичните причинители на езофагостомиоза принадлежат към семейство Strongyloidae, тип Nematoda и се срещат предимно в някои райони на Африка, Бразилия, Китай, Индонезия и Филипините.

Заболяването се среща по-често при децата на възраст между 2 и 10 години, като доминира засягането на женския пол. Все още не са напълно изяснени причините за възрастовите, половите и демографските различия.

Първият случай на инвазията датира от 1905 г. в Южна Етиопия. Пет години по-късно въз основа на втори случай с развитие на езофагостомиоза, H. Wolferstan Thomas прави макроскопско и микроскопско описание на етиологичните агенти.

Механизмът на предаване на заразяването е предимно фекално-орален, при консумиране на контаминирана вода и хранителни продукти.

Заболяването обикновено се класифицира като зооноза и поразява различни животински видове (говеда, овце, кози, диви прасета, примати). Човек се заразява случайно, като не са описани известни вектори на болестта.

Възрастните паразити се отличават с характерно морфологични особености, като дължината на женските достига до 24 милиметра, а на мъжките паразити до 16 милиметра.

Жизненият цикъл стартира с прием на паразитните яйца, които преминават през няколко етапа на ларви и проникват в тънките черва. В чревната стена формират възли и водят до различни интестинални нарушения. Женските паразити продуцират средно по пет хиляди яйца на ден, които с фекалните маси попадат в почвата и се развиват в рабдитовидни ларви.

Продължителността на биологичния им цикъл е приблизително два месеца, толкова е и инкубационният период при животните. При хората продължителността на инкубационния период варира, тъй като в организма на човек ларвите не могат да продължат своето развитие.

Клиничните прояви при инвазия, предизвикана от видовете Oesophagostomum, зависят основно от степента и интензивността на инвазията и общото здравословно състояние на макроорганизма. Придружаващите заболявания, неоплазмите и имуносупресивната терапия се асоциират с по-тежко протичане и неблагоприятна прогноза.

Обикновено се наблюдават някои от следните признаци:

• болка в долния десен квадрант
• дискомфорт и тежест в коремната област
• общо неразположение
• запек или диария
• фебрилитет
• диспептични прояви

Хистопатологично се откриват характерни промени в тънкочревната стена и образуваните възли.

Една от често срещаните форми на заболяването включва развитието на единичен нодул в тънкочревната стена и се нарича болест на Дапаон.

При тежко протичане се развива кахексия, малабсорбционен синдром, тежък анемичен синдром и възможен леталитет. При някои пациенти се наблюдава перфорация или обструкция на тънкочревната стена.

Необходимо е разграничаване на заболяването от другите хелминтози, някои възпалителни и автоимунни болести на гастроинтестиналната система.

Диагнозата при пациенти с други уточнени чревни хелминтози се базира на епидемиологичната анамнеза, физикалните находки, паразитологичните и лабораторни изследвания.

Параклинично често се установява различна по степен еозинофилия и хипохромна анемия. Необходимо е доказване на паразитните яйца в материал от фекални проби, като за целта се прилагат различни методики. При необходимост се прилагат и образни изследвания, основно ехография.

Лечението се състои в медикаментозна терапия с противопаразитни средства, в комбинация със симптоматични агенти. При необходимост се прилагат и хирургично лечение.