Аскаридоза, неуточнена МКБ B77.9

Хроничната хелминтоза аскаридоза, неуточнена, се причинява от Ascaris lumbricoides, наричан още детски глист.

Нематодите имат характерни морфологични особености, като са налице изразени различия между мъжките и женските хелминти. Женските са с дължина до 40 сантиметра и имат заострен заден край, докато мъжките се отличават с два пъти по-малки размери и завит заден край, наподобяващ кука.

Състоянието представлява типична перорална геохелминтоза, като основен източник на заразата са болните хора. Заболяването се предава по фекално-орален път, като основни фактори са мръсните ръце, контаминираните плодове и зеленчуци, както и различни битови предмети.

Опаразитените хора отделят посредством фекалиите във външната среда паразитни яйца.

Неоплодените яйца бързо загиват, а оплодените се трансформират при благоприятни условия. Яйцата са изключително устойчиви спрямо действието на факторите от околната среда и могат да оцелеят над десет години.

Човек се заразява при поглъщане на инвазиоспособни яйца, които в интестиналния тракт освобождават ларвите.

Съзряването на ларвите включва сложна миграция, като преминават последователно през тънките черва, хепаталната система, белия дроб и отново попадат в интестиналния тракт.

Превръщат се във възрастни форми и копулират, като веднага след оплождането мъжките нематоди загиват, а женските умират след снасяне на яйцата.

Характерни симптоми при аскаридоза, неуточнена

Инкубационният период на заболяването е малко повече от два месеца. В зависимост от степента и интензивността на инвазията и имунологичната реактивност на макроорганизма се наблюдават различия в клиничното протичане.

Ранната, миграционна фаза на болестта се асоциира с развитие на различни алергични прояви и белодробен синдром. Наблюдават се някои от следните признаци:

• прояви от страна на интестиналния тракт: гадене, повръщане, диспептични нарушения, намален апетит, хепатоспленомегалия (увеличение размерите на черния дроб и слезката)
• прояви от страна на дихателната система: суха кашлица с астматичен характер, задух, болки в гърдите при вдишване, кръвохрачене
• общи прояви: обща слабост, лимфаденомегалия (увеличение размерите на лимфните възли), полиморфен обрив, със сърбеж, цианоза, главоболие, раздразнителност и други

Приблизително два месеца след инвазията се развиват чревните прояви, които включват промяна в апетита, гадене, редукция на теглото, повишено слюноотделяне, главоболие, хипотония.

При децата, особено с придружаващи заболявания, е възможно тежко протичане, с развитие на бронхопневмония и тежки интестинални прояви.

Усложненията, развиващи се в резултат от аскаридоза, могат да включват жълтеница, чревна непроходимост, перитонит, сепсис, перфориране на чревната стена и други.

При повръщане и наличие на хелминти в повърнатите материи, е възможно попадане на последните в дихателните пътища и развитие на живото застрашаваща механична асфиксия.

Поставяне на диагнозата при аскаридоза, неуточнена

Диагнозата се базира предимно на данните, получени от параклиничните и паразитологичните изследвания. Често се установява еозинофилия с или без промяна в стойностите на останалите клетки от бялата кръвна редица. При малки деца са възможни намаление нивата на желязо, хемоглобин, витамин В12 и други.

Необходимо е изследване на материал от повърнати секрети, фекални проби и храчки за откриване на яйцата на паразитите (паразитологично изследване).

Резултатите от паразитологичните изследвания обикновено потвърждават диагнозата.

При необходимост може да се наложи извършването и на образна диагностика (рентгеново изследване, компютърна томография и други).

Диференциалната диагноза най-често се прави с пневмония с различен произход, хименолепидоза, трихуриоза, тениоза, вирусни или бактериални заболявания на интестиналния тракт. Различаването на отделните заболявания има ключово значение за назначаването на оптимална терапия.

Лечение при аскаридоза, неуточнена

Терапията на заболяването включва противохелминтни средства, предимно албендазол, левамизол, мебендазол, в подходящи дози и интервал на приемане. При необходимост се прилагат симптоматични средства и антихистамини.

При нужда (тежки усложнения, усложнения на подлежащи заболявания и други) може да се наложи хоспитализация на пациента и назначаване на съответните комплексни терапевтични мерки.

Пациентите подлежат на диспансерно наблюдение за период от една година, като на всяко тримесечие е необходимо провеждане на профилактични изследвания.

Профилактиката бива лична и обществена и се състои в повишаване на личната и битовата хигиена, подобряване на здравната култура и информираността на населението.