Други уточнени протозойни болести МКБ B60.8

Към рубриката други уточнени протозойни болести се отнася заболяването микроспоридиоза.

Причинява се от облигатни, вътреклетъчни, спорообразуващи паразити, отнасящи се към род Microspora, тип Microspora.

Микроспоридиите са еукариотни организми, които съдържат 70 субединици рибозоми, но нямат митохондрии, пероксизоми и други, типични за еукариотите, органели.

Известни са над хиляда вида, като заболяване при човек предизвикват главно следните представители:

• Encephalitozoon hellem
• Encephalitozoon cuniculi
• Trachipleistophora hominis
• Nosema ocularum
• Vittaforma corneae

В масовия случай болестта се развива предимно при пациенти с вродена или придобита имунна супресия, главно болни от СПИН.

Заболяването е повсеместно разпространено, случаи са докладвани в редица райони на Азия, Африка, Европа, Северна и Южна Америка.

Не се наблюдава разлика в честотата на засягане по отношение на полова и расова принадлежност, както и по отношение на възрастта.

Заболяването представлява протозойна зооантропоноза, като източник на заразяване са болните животни и хора.

Механизмът на предаване на болестта е перорален, при поглъщане на микроспоридии, възможно е заразяване и по въздушно-капков и полов път.

Основна роля в патогенетичните механизми за развитие на болестния процес играят имунният дефицит и травмите.

Рискови групи пациенти са:

• HIV-позитивни лица

• пациенти с малигнени заболявания

• след органна или тъканна трансплантация

• след продължителна химиотерапия

• след продължително лечение с кортикостероиди

Етиологичните агенти увреждат основно епителните клетки на интестиналния тракт, причинявайки различни нарушения в резорбтивните и секреторните функции на тънките черва.

При хематогенно или лимфогенно разпространение е възможно засягане на редица органи и системи, главно черен дроб, централна нервна система, бъбреци, миокард. Размножавайки се чрез бинарно делене, паразитите водят до деструкция на клетките на макроорганизма.

Клиничната симптоматика е в пряка зависимост от конкретния причинител.

Интестиналната или жлъчната форма на болестта се асоциира с развитие на хронична диария, редукция на теглото, коремна болка, гадене и повръщане.

При пациенти с активна имунна система диарията се самоограничава в рамките на една седмица, като е възможно и напълно безсимптомно протичане.

При имуносупресирани лица диарията е тежка и води до малабсорбция, анорексия и неблагоприятна прогноза.

При засягане на билиарния тракт обикновено се развива холангит или холецистит.

Очната форма на заболяването протича с развитие на кератоконюнктивит, чийто основни клинични признаци са усещане за чуждо тяло, болки, фоточувствителност, сълзене, замъглено или намалено зрение.

При ангажиране на белия дроб са налице диспнея, персистираща кашлица, хрипове.

Засягането на мускулно-скелетната система протича с миалгия, генерализирана мускулна слабост, фебрилитет.

При дисеминираната микроспоридиоза се наблюдават полиорганни изменения и тежки нарушения във функционалната активност на редица органи.

Необходимо е разграничаване на болестта от други бактериални, вирусни и паразитни заболявания, ангажиращи гастроинтестиналния тракт.

Диагнозата се базира на данните от разпита и прегледа на болния, лабораторните, параклиничните и образните изследвания.

За изолиране на причинителя е необходим материал от кръв, урина, храчка, дуоденален аспират, фекална проба, биопсия на лигавицата на тънките черва. Използват се различни микроскопски, имунологични и имунофлуоресцентни методи. При необходимост се извършват компютърна томография, ехография.

Лечението при други уточнени протозойни болести се състои в приложение на химиотерапевтици и антибиотици, антипротозойни агенти (метронидазол) и имуномодулиращи средства. Особено важно при гастроинтестиналната форма е овладяването на диарийния синдром.