Африканска трипанозомоза, неуточнена МКБ B56.9

При африканска трипанозомоза, неуточнена, се развива сънна болест с неизяснена етиология.

Представлява протозойно заболяване, протичащо с развитие на първичен афект, фебрилитет, лимфаденомегалия и сънливост.

Сънната болест е позната от дълбока древност, като първите данни датират от 1734 г. През 1902 г. е изолиран Trypanosoma gambiense, осем години по-късно е изолиран Trypanosoma rhodesiense.

Тези едноклетъчни паразити принадлежат към семейство Trypanosomatidae, род Tripanosoma и се отличават с характерни морфологични особености.

Паразитират екстрацелуларно, предимно в кръвта, лимфните възли, ликвора, като засягат хората и някои животински видове.

Природно огнищната антропозооноза е разпространена предимно в някои райони на Африка. Източници и резервоар на болестта са хората и животните, като основният механизъм на заразяване е трансмисивният.

Възможно е предаване на болестта на майката на плода, по трансплацентарен механизъм, както и при кръвопреливане, при нестерилни медицински инструменти.

Преносители на болестта са мухите от род Glossina (мухи цеце), като са описани над 20 вида, които са вектори на болестта, но най-честите са Glossina palpalis и Glossina morsitans.

Мухите се заразяват при благоприятни условия от заразени хора и животни при кръвосмучене. В техния организъм паразитите претърпяват трансформация, като инвазиоспособните форми се локализират в слюнчените жлези на мухите.

Инкубационният период продължава обикновено до три седмици, като при някои пациенти може да достигне и над две години.

Проникнали в организма на човека, паразитите предизвикват формиране на първичен афект на мястото на ухапването. Той наподобява фурункул и е леко болезнен и слабо сърбящ. При пункция се получава голямо количество лимфа, съдържаща трипанозоми.

Първичният афект изчезва в рамките на една до две седмици, което е свързано с разпространението на паразитите по кръвен и лимфен път. Настъпва генерализирана паразитемия, съпроводена с повишение на телесната температура и учеличение на размерите на лимфните възли.

Фебрилитетът има ремитиращ, интермитиращ или септичен характер. Лимфните възли са с мека консистенция, подвижни и неболезнени или слабо болезнени. Най-често се засяга групата в задната част на шията, но е възможно и генерализирано обхващане на много групи лимфни възли.

При малък процент от болните началото на болестта се съпровожда от появата на така наречените трипамиди, които представляват еритемен обрив с неправилна форма и виолетов цвят, ангажиращ крайниците, гърдите и гърба.

Възможно е развитие на преходни отоци по лицето, ръцете и стъпалата.

Особено характерни за болестта са промените, развиващи се в централната нервна система, които наподобяват хроничен менингоенцефалит.

Наблюдават се следните клинични признаци:

• упорито главоболие
• апатия
• сънливост
• нарушена координация и рефлекси
• тремор
• парализи
• вратна ригидност
• конвулсии
• епилептични припадъци

При много пациенти се развиват усложнения под формата на остър миокардит, плеврален или перикарден излив, сепсис.

Без терапия и с наличие на неврологична симптоматика състоянието завършва летално за период от около една до две години.

Диагнозата при сънна болест се базира на данните от епидемиологичната анамнеза, физикалните находки, параклиничните и паразитологичните изследвания. При част от болните са налице намаление на хемоглобина, еритроцитите и хематокрита, както и промяна в нормалните нива на показателите от бялата кръвна редица. Необходимо е микроскопско изследване на материал от кръв, ликвор или лимфен възел.

Диференциалната диагноза включва предимно лимфаденити с друга етиология, малария и висцерална лайшманиоза.

Лечението при африканска трипанозомоза, неуточнена, се състои в приложение на противопаразитни агенти от различни групи и симптоматични средства.

Основните профилактични мерки се състоят в предпазване от ухапване от мухите цеце, използване на репеленти и противоинсектицидни средства.

При своевременна диагностика на състоянието и липса на неврологична симптоматика, прогнозата е относително благоприятна.