Гамбийска трипанозомоза МКБ B56.0

Африканската или наричана още гамбийска трипанозомоза, известна още като западна африканска сънна болест, представлява протозойно антропонозно заболяване, което протича с характерни клинични прояви.

Притежава природно ендемичен характер, като възприемчивостта на населението е всеобща. Засегнати са представителите на всички възрастови групи, като не се наблюдават различия в честотата между мъжкия и женския пол. Източници и резервоари на болестта са болните хора, свине и някои други животни.

Вектори на заразата са мухите от род Glossina (мухата це-це), най-често Glossina palpalis.

При кръвосмучене от заразени хора и животни, заедно с кръвта в тялото им попадат и паразитите, които след трансформиране се локализират в слюнчените им жлези.

Развитието на протозоите в мухите продължава средно 20 дни, като мухите остават заразни за два до три месеца.

Възможно е заразяване и по трансплацентарен механизъм, от болна майка на плода и при хемотрансфузия, посредством замърсени спринцовки и медицински инструменти. Заболяването е особено разпространено в Западна и Източна Африка.

Етиологичните агенти са представителите на род Tripanosoma, а именно Trypanosoma brucei gambiense, които притежават характерни морфологични особености и се локализират извънклетъчно в кръвта, лимфните възли и гръбначномозъчната течност.

При своето развитие в организма на хората и животните трипанозомите водят до освобождаване на метаболитни продукти с токсично и алергизиращо въздействие.

Настъпват патологични изменения с възпалителен характер в моноцитно-макрофагеалната система на лимфните възли, слезката и черния дроб. Наблюдават се характерни промени, засягащи архитектониката на лимфните възли. Най-тежки поражения се развиват в централната нервна система, като наподобяват тези, настъпващи при менингомиелит и хроничен менингоенцефалит.

Инкубационният период най-често е в рамките на десет до 20 дни, но може да продължи и повече от две години.

Клинично се обособяват два отделни стадия:

• Хемато-лимфен или паразитемичен:

Обхваща ранните прояви на болестта. На мястото на ухапването от мухата възниква първичен афект, наподобяващ фурунул, болезнен и силно сърбящ. Той изчезва за една до две седмици, но това е свързано с разпространението на трипанозомите по хематогенен и лимфогенен път.

Развива се генерализирана паразитемия, съпроводена с изразен фебрилитет, увеличени лимфни възли, оточни прояви. Най-често се засягат лимфните възли в задния триъгълник на шията, като консистенцията им е мека, те са подвижни и неболезнени.

• Менингоенцефалитен:

известен е като сънна болест и се проявява с упорито главоболие, сънливост, апатия, нарушена координация и рефлекси, характерен израз на лицето. Сънливостта прогресивно се усилва, като настъпват парализи, птоза на клепачите, ригидност на шийните мускули.

Без терапия заболяването завършва фатално.

Диагнозата при гамбийска трипанозомоза се изгражда въз основа на епидемиологичните и клиничните данни, както и микроскопското доказване на паразитите в кръвта, ликвора и лимфните възли.

Диференциалната диагноза включва малария, висцерална лайшманиоза, както и лимфаденит с друг етиологичнен произход.

Терапията включва приложение на противопаразитни средства, патогенетична и симптоматична терапия.