Малария, предизвикана от Plasmodium vivax без усложнения МКБ B51.9

Маларията е остро протичащо протозойно заболяване, характеризиращо се с поява на пристъпи на треска и фебрилитет, анемия и хепатоспленомегалия (увеличаване на черния дроб и слезката).

Специфични причинители са едноклетъчните паразити от род Plasmodium:

• Plasmodium vivax

• Plasmodium falciparum

• Plasmodium ovale

• Plasmodium malariae

Заболяването има ендемичен характер в много райони на Африка, Азия и Америка, като възприемчивостта на населението е всеобща. Особена рискова група са малките деца и бременните жени, тъй като те са по-податливи.

Plasmodium vivax причинява тридневна малария (Malaria tertiana, vivax malaria).

Заразяването при естествени условия се осъществява по трансмисивен механизъм, при ухапване от женските комари от род Anopheles.

Комарите се инфектират при кръвосмучене от болни хора, в чиято кръв циркулират гаметоцити (половите форми на протозоите).

Възможно е заразяване и по трансплацентарен механизъм, при органна или тъканна трансплантация, посредством медицинския инструментариум, както и при хемотрансфузия.

Клиничните прояви при малария, предизвикана от Plasmodium vivax без усложнения, се развиват след инкубационен период от приблизително две до три седмици. Състоянието започва с продромални признаци, наподобяващи грип. Пациентите се оплакват от главоболие, общо неразположение, липса на апетит, субфебрилитет.

Специфичнен за заболяването е така нереченият малариен пристъп, протичащ в следните три фази:

• усещане за студ (продължава от един до три часа)

• екстремно повишаване на температурата, съпроводено с главоболие, артралгия, миалгия, жажда, халюцинации, болки в кръста (продължава до шест часа)

• рязко спадане на температурата и обилно изпотяване

Маларийните пристъпи се повтарят през около 48 часа, като особено характерно е, че пациентите са безсимптомни и се чувстват добре в периода между пристъпите.

Освен фебрилните пристъпи други характерни симптоми са болезненото увеличение на слезката и черния дроб, както и анемичният синдром.

Хепатомегалията е налице още в първите дни, докато слезката се увеличава след една до две седмици. Хемолизата на еритроцитите се съпровожда от отделяне на токсични, алергизиращи и пирогенни субстанции.

След преболедуване от малария се развива нестерилен имунитет, който е видово, стадийно и щамово специфичен, като характерна особеност е, че хуморалният и клетъчният имунитет не предпазват организма от повторно заразяване.

Диференциалната диагноза налага разграничаване на болестта от други инфекциозни и неинфекциозни заболявания, протичащи с фебрилитет, анемия и хепатоспленомегалия.

Диагнозата при пациенти с малария, предизвикана от Plasmodium vivax без усложнения, се базира на данните от разпита, клиничния преглед и лабораторните изследвания.

Особено важно значение има епидемиологичната анамнеза за посещение, престой или пребиваване в ендемичен район. Физикалните находки са характерни и включват бледи кожа и лигавици, палпация на увеличените черен дроб и слезка.

Параклинично при голям процент от пациентите се установява хипохромна анемия, хипогликемия, олевяване и левкоцитоза, повишение на чернодробните трансаминази и креатинина.

За доказване на конкретния причинител при тридневната малария е необходимо изготвяне на периферна кръвна натривка и микроскопско изследване. Кръв се взима или от безименния пръст или от ушната висулка.

Добри резултати показва комбинираната терапия, включваща антипротозойни препарати (хинин, хлороквин, мефлокин), тетрациклинови антибиотици, патогенетично и симптоматично лечение.

Основните превантивни мерки включват индивидуална химиопрофилактика с хлороквин преди, по време и след престоя в ендемичен район, използването на репеленти и борбата с популацията на комарите от род Anopheles.