Хронична белодробна кокцидиоидомикоза МКБ B38.1

При хронична белодробна кокцидиоидомикоза се наблюдава инфекция, предизвикана от представителите на гъбичките от род Coccidioides.

Основните етиологични агенти са Coccidioides posadasii и Coccidioides immitis, които са морфологично напълно идентични, но се различават по генетични особености.

Първото описание на заболяването датира от 1892 г., когато Wernicke и Posadas диагностицират ранен войник в Южна Америка. Две години по-късно се наблюдава подобен случай в САЩ. Coccidioides immitis е идентифициран като етиологичен агент през 1896 г., като почти десет години по-късно Ophuls описва жизнения цикъл и патологията на гъбичките.

Състоянието е ендемично в сухите пустинни и полупустинни райони на Централна и Южна Америка, като особено висока честота е регистрирана в Аржентина, Бразилия, Парагвай, Хондурас.

Съществува расова предразположеност, като представителите на черната раса и филипинците са изложени на неколкократно по-висок риск от развитие на инфекцията.

Поради фактори с професионален характер мъжете са изложени на по-висок риск, в сравнение с жените. Рискова група са бременните в третия триместър, при които заболяването може да протече тежко и агресивно.

Заболяването при повечето пациенти протича напълно безсимптомно или с леки грипоподобни признаци.

Тежко протичане е възможно при наличие на някои от следните фактори:

• болни от СПИН
• след продължителна химиотерапия или кортикостероидно лечение
• след органна трансплантация
• лица с кръвна група В
• бременни жени
• тежък имунен дефицит

Някои професии са изложени на по-висок риск, като земеделските и селскостопанските работници, археолозите.

Етиологчние агенти представляват диморфни гъбички, притежаващи сапрофитна и паразитна форма на развитие. Откриват се обикновено в почвата, като заразяването се осъществява по въздушно-капков механизъм, при вдишване на прах, съдържащ форми на паразитите.

Не са документирани случаи на заразяване от човек на човек, поради което хората не са фактори на разпространение на инфекцията. Някои домашни животни могат да играят ролята на преносители на болестта, като например кучета, коне и други.

Инкубационният период (времето от заразяването до появата на първите клинични признаци) е в рамките на един месец.

При безсимптомно протичане е възможно първите признаци да са свързани с хронифицирането на процеса и да се изявят различен период от време след експозицията на контаминиран прах.

Основните клинични признаци включват следните прояви:

• повишение на телесната температура и треска
• болка и дискомфорт в областта на гърдите
• кашлица
• задух и недостиг на въздух
• редукция на телесното тегло
• изпотяване през нощта
• уртикария, кожни обриви
• общо неразположение и нетрудоспособност

При пациенти с имунен дефицит процесът показва склонност към хронифициране и развитие на различна по тежест пневмония, като при най-тежките случаи се наблюдава дихателна недостатъчност. Често се наблюдава формиране на кухини, последвано от фиброза на белодробната тъкан.

Обикновено промените се локализират предимно в белия дроб, но при дисеминиране на инфекцията са възможни полиорганни увреждания.

За поставяне на диагнозата основно значение имат:

• анамнеза: епидемиологични данни за пребиваване, посещение или работа в ендемичен район
• физикални находки: при аускултация на белия дроб се установяват характерни патологични изменения
• параклинични показатели: рядко се наблюдават сериозни изменения в кръвната картина
• образни изследвания: при извършване на рентгенография на гръдния кош се установяват увеличени медиастинални лимфни възли, инфилтрати, окръглени или ивицести сенки
• доказване на причинителя: необходим е материал от храчка, кръв, урина, бронхоалвеоларен лаваж

Необходимо е разграничаване на болестта от бабезиоза, пневмония, придобита в обществото, хистоплазмоза, туберкулоза, пневмония при имуносупресирани пациенти.

Терапията при хронична белодробна кокцидиоидомикоза включва приложение на системни антимикотични средства, предимно представители на групата на азолите. Симптоматична терапия с аналгетици, антипиретици и противовъзпалителни средства, както и поливитаминни препарати, се прилага в съчетание с етиологичното лечение.

Прогнозата е относително благоприятна при ранно откриване и лечение на състоянието, особено при пациенти със запазен имунитет.