Петниста треска, предизвикана от Rickettsia siberica МКБ A77.2

Северноазиатска кърлежова треска (Сибирски кърлежов тиф) е остро инфекциозно заболяване, което се предизвиква от Rickettsia siberica и протича доброкачествено с първичен афект, системни прояви и макуло-папулозен обрив.

Източник на петниста треска, предизвикана от Rickettsia siberica са различни видове кърлежи, които са основен резервоар на инфекцията.

Механизмът на предаване на заразата е трансмисивен. Човек се заразява в природни огнища чрез ухапване от заразени кърлежи, в слюнката, на които се съдържат рикетсии. Кърлежите остават пожизнено заразни. Възприемчивостта е всеобща, заболяването предизвиква траен имунитет.

Заболяването е разпространено в Далечния изток от Урал до Тихия океан и включва Сибир, Казахстан, Киргизия и източната част на Монголия. Максимална заболяемост има през летните месеци, което съвпада с активността на кърлежите.

На мястото на ухапване от кърлежа се развива първичен афект и регионален лимфонодулит. Следва лимфохематогенна дисеминация на причинителя. Патогенетичните увреди, както и при останалите рикетсиози, се обуславят от дифузни промени в ендотела на кръвоносните съдове.

Инкубационният период на Северноазиатска кърлежова треска е от 3 до 10 дни. Заболяването започва остро с повишаване на температурата до 39-40ºС, изразени токсикоинфекциозни прояви. В около половината от болните началото е постепенно с продромални прояви от общо неразположение, отпадналост, гадене, повръщане и болки в областта на кръста.

Ранни прояви са краниофарингеален синдром, преходна склонност към брадикардия и хипотония. Първичният афект представлява макула, която преминава в папула и круста с диаметър 1 до 2 см с регионален лимфаденит.

На 3-я, 4-я ден от началото на заболяването се появява характерния макуло-папулозен обрив, който изхожда от ставите и бързо обхваща трупа и флексорните повърхности на крайниците. В тежките случаи обривът е петехиален. След преминаването му за 1 до 2 седмици остават кафяви пигментации.

В кръвната картина на болните се открива нормоцитоза с лимфопения.

Диагнозата Сибирски кърлежов тиф се поставя въз основа на началните интоксикационни признаци, краниофарингеален синдром, характерен първичен афект, обривен синдром. От значение са епидемиологичните данни за ухапване от заразен кърлеж.

Лечението на петниста треска, предизвикана от Rickettsia siberica се провежда с антибиотици от групата на тетрациклините в терапевтични дози.