Актиномикоза, неуточнена МКБ A42.9

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Актиномикозата представлява деструктивно, хронично, гнойно-грануломатозно инфекциозно заболяване, което се причинява най-често от Actinomyces israeli. Състоянието протича под различни форми в зависимост от локализацията на болестното огнище, като при невъзможност за неговото откриване се говори за актиномикоза, неуточнена.

Причинител и особености

Характерни за актиномикозата са подчертаната склонност към образуване на абсцеси в различни органи и разпространението по съседство, преодолявайки анатомичните бариери и предизвиквайки формирането на гнойни огнища, фистулни ходове и различни по вид и тежест усложнения.

Болестният процес се отличава със следните особености:

• причинител: причинителят Actinomyces Israeli е Грам-положителен неспорообразуващ анаеробен бактерий. Той представлява част от нормалната флора (сапрофит) в устната кухина и гърлото при хора и животни
• заразяване: днес се счита, че актиномикозата е резултат на вътрешна инфекция, която прониква дълбоко в тъканите. След това се образува гранулом, който се обгражда от плътен инфилтрат. Инфекцията се разпространява по съседство, независимо от анатомичните бариери, като се образуват абсцесни кухини и фистулни ходове, които се отварят на повърхността на тялото
• рискови фактори: счита се, че предразполагащи фактори за развитие на инфекцията са лошата орална хигиена, наличието на заболявания в устната кухина, подлежащи хронични заболявания (диабет, метаболитни нарушения, сърдечно-съдови заболявания), онкологични заболявания, провеждане на агресивна химиотерапия или лъчетерапия и други
• засегнати популации: най-често се засягат лица в активна възраст (между 20 и 60 години), като не са ясни причините, поради които инфекцията се наблюдава по-често при представители на мъжкия пол. Изложени на по-висок риск са пациентите с изразен имунен дефицит

Симптоми

Клиничната картина при актиномикоза зависи до голяма степен от локализацията на болестното огнище, като в зависимост от входната врата и локализация на възпалителния процес се различават 3 основни форми на заболяването:

• цервикофациална актиномикоза: това е най-честата форма на заболяването във връзка с наличието на актиномицети в устната кухина като част от нормалната флора (те са сапрофити). Локализацията на първичното огнище е във венците, пода на устната кухина, букалната лигавица и долната челюст. Образува се плътен зачервен възел, а по съседство се формира плътен инфилтрат, ангажиращ тъканите на шията. Надлежащата кожа е зачервена, топла, формират се фистули, от които изтича гнойно съдържимо с прибавени жълтеникави друзи. С напредване на процеса може да се развие гнойно възпаление, ангажиращо костите
• торакална актиномикоза: нарича се още гръдна актиномикоза, като се развива при проникване на причинителите в белодробните структури. Протича с картина на остра пневмония, като при формиране на фистули може да се ангажира и належащата кожа
• абдоминална актиномикоза: при тази форма на болестта входна врата са червата. Обикновено в областта на апендикса се сформират вътрекоремни туморни инфилтрати и абсцеси. Ангажирането на кожата е вторично, отново под формата на фистули

При неуточнена актиномикоза са налице някои от белезите на инфекциозния процес, но не може да бъде локализирано първичното огнище. Пациентите обикновено са с умерено до значително влошено общо състояние в зависимост от тежестта на протичане, налице е висока температура, отпадналост, главоболие, хронична умора, нежелана редукция на телесното тегло, възможни са промени в съзнанието и други.

Сред усложненията, характерни за инфекцията, се включват развитие на сепсис, засягане на вътрешните органи, увреждания по хода на централната нервна система и други.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при неуточнена актиномикоза често е значително затруднено във връзка с нетипичното клинично протичане, липсата на специфични лабораторни маркери и находки при образните изследвания. Сред най-често прилаганите методи на диагностика на болестния процес се включват:

• разпит и преглед: давност и тежест на оплакванията, наличие на известни рискови фактори, травми, прекарани оперативни интервенции, стоматологични проблеми и други в комбинация с обстоен клиничен преглед
• лабораторни изследвания: обикновено се назначават подробни кръвни изследвания с проследяване за налични промени в белия и червения кръвен ред, чернодробните ензими, маркерите на възпалението и редица други показатели
• микробиологични изследвания: диагнозата актиномикоза, неуточнена, се поставя след доказване на друзите (микроколонии от филаментозни бактерии) в оцветени препарати от биопсия или секрети (при торакалната и абдоминалната форма) и изолиране на причинителя от кръв, раневи секрети и различни телесни течности
• образни и инструментални методи: за подпомагане на диагностичния процес, оценка на общото състояние и наличните усложнения често се прилагат различни образни изследвания, включително ехография на корем, рентгеново изследване на бял дроб, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс и други

Диференциалната диагноза често е много широка и налага различаване от множество други инфекциозни (бактериални, вирусни, гъбични), неопластични, възпалителни и други процеси.

Лечение

Терапевтичният подход при актиномикоза се определя строго индивидуално, съобразно естеството на протичане, наличието на видимо огнище на процеса, наличието на развили се усложнения, особености от страна на пациента (възраст, придружаващи заболявания, имунологичен статус и други).

Терапията обикновено е консервативна, като се назначават подходящи антибиотици. Опции на първи избор са представители от групата на пеницилините, като се прилагат във високи дози и за продължителен период от време. При противопоказания или алергия може да се премине към алтернативни групи, съобразно резултатите от антибиограмата. Опции на избор са определени други представители на бета-лактамите, някои макролиди, тетрациклини, сулфонамиди.

Продължителната антибиотична терапия изисква наблюдение на пациентите за поява на странични ефекти.

Допълнително към антибиотичното лечение се прилагат симптоматични средства в зависимост от оплакванията на пациентите, а при необходимост може да се наложи и оперативна намеса.

Протичането на актиномикозата е продължително, хронично, а прогнозата зависи от формата и локализацията на процеса.

Изображения: freepik.com