Коклюш, неуточнен МКБ A37.9

Коклюш, неуточнен е остро инфекциозно заболяване, чиито етиологичен причинител е бактерия B.Pertissis, род Bordetella. Към същия род принадлежат B.Parapetussis и B.bronchiseptica, които причиняват по-леки коклюшоподобни заболявания.

Коклюшът е остро, силно заразно инфекциозно заболяване на дихателните пътища, протичащо с характерна конвулсивна кашлица, често последвана от отделяне на гъсти, лепкави храчки.

Магарешката кашлица е антропоноза - източник на заразата е болният човек, с характерна или безсимптомна клинична форма. Контагиозният индект е над 70% и възприемчивостта е висока, като най-често боледуват кърмачета и деца до 5 годишна възраст.

Входната врата е лигавицата на горните дихателни пътища. Инфекцията има въздушно-капков механизъм на предаване. Най-голямо значение имат заразяването в домашна обстановка и в детските целодневни и седмични затворени колективи. Природният фактор има ограничено влияние, но въпреки това в  тропическите страни коклюшът се среща значително по-рядко.

Инкубационният период е между 4 и 21 дни. След попадане на бактериите в горните дихателни пътища те се прикрепват към ресничките на цилиарния респираторен епител, размножават се на място и отделят токсини. Основният патогенен фактор е пертусис токсинът, който предизвиква увеличена слузна секреция и уврежда множество клетъчни функции. Други патогенни токсини биват аденилатциклазният токсин, който подпомага действието на пертусис токсина и трахеалният цитотоксин, който нарушава движенията на цилиарните респираторни клетки.

Клиничната картина започва с хрема, субфебрилна температура и постепенно засилваща се кашлица. След една до две седмици заболяването преминава във вторият - конвулсивен стадий. Кашлицата се засилва, става характерна - с пристъпен характер. Кашличните тласъци са бързи, къси и следващи един след друг, което прави поемането на въздух между тях почти невъзможно. Гъста слуз се натрупва и задържа в дихателните пътища. Тежките и продължителни кашлични присътпи могат да предизвикат цианоза. Края на присъпа е последван от дълбоко вдишване с издаване на характерен звук познат като реприз. В края на пристъпа се отделя гъста храчка, най-често чрез повръщане.

Оздравителният период продължава 2-3 седмици и се характеризира с постепенно разреждане до изчезване на кашличните пристъпи.

Възможни и често срещани усложнения, особено в кърмаческа възраст биват:

• кръвоизливи в склерите;
• петехии по кожата на лицето;
• вторична бактериална пневмония;
• белодробни ателектази;
• хипоксемична енцефалопатия.

Хипоксемичната енцефалопатия се развива при многократи и продължителни пристъпи и може да доведе до трайни неврологични увреждания.

Диагнозата на заболяването се поставя на базата на данните от клиничната картина, епидемиологичната обстановка, липсата на имунизация или незавършена такава, физикалният преглед, изследвания като Елайза и PCR, рентгенологично и бактериологично изследване. Изследват се секрети и храчки от назофаринкса или директно се кашля на петри с хранителната среда на Борде и Жангу.

За профилактика на заболяването е разработена безклетъчна ваксина срещу коклюш, влизаща в състава на шесткомпонентната ваксина срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип В и хепатит В. Ваксината се прилага трикратно, през 1 месец, след навършване на двумесечна възраст. Реимунизации се провеждат на 16 месеца и 6 години.

Усложненията при кърмачета под 6-месечна възраст могат да бъдат животозастрашаващи. За лечение на коклюш се прилагат антибиотици от групата на макролидите, спазмолитици, отхрачващи средства, а при нужда - кортикостероиди и кислородна терапия.