Дифтерия на фаринкса МКБ A36.0

› Въведение

› Причини и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Дифтерията представлява въздушно-капкова инфекция, характеризираща се с образуване на фибринозни налепи (псевдомембрани) на мястото на внедряването на дифтерийните бактерии, с регионална лимфонодуларна компонентна и обща интоксикация, засягаща предимно сърдечно-съдовата система, периферната нервна система и бъбреците.

Много често заболяването протича като дифтерия на фаринкса, при липса на лечение настъпват увреждания на вътрешните органи с риск от различни по вид и тежест усложнения.

Причини и особености

Дифтерията на фаринкса и дифтерията като цяло са рядко срещани заболявания в съвременната медицинска практика във връзка с въведената задължителна имунизация, довело до драстично намаляване честотата и разпространението на инфекцията.

Въпреки това са възможни спорадични случаи, като характерно за инфекциозния процес е следното:

• причинител: етиологичен причинител на заболяването е бактерията Corynebacterium diphteriae, Грам-положителна пръчица, която обикновено се размножава върху или около лигавицата на гърлото или кожата
• механизъм на предаване: заразяването става по въздушно-капков път чрез тесен контакт на чувствителен индивид с болен от дифтерия или безсимптомен носител, като шансът за заразяване е по-висок при контакт с болен. Въздушно-капковият път е типичен за заболяването, но се описва и риск от заразяване посредством контаминирани предмети, кърпи, хавлии и други
• входна врата за инфекцията: входни врати са лигавицата на горните дихателни пътища, по-рядко лигавиците на конюнктивата, половите органи или увредената кожа
• рискови фактори: по-висок риск от заразяване се описва при възрастни и деца, при които не е проведена задължителната имунопрофилактика с ваксина срещу дифтерия. Допълнителен риск се създава при ниски хигиенни условия, посещение на райони, в които заболяването е разпространено, както и при медицинските работници в тесен контакт с болни от дифтерия

Симптоми

Дифтерията на фаринкса е една от най-честите форми на заболяването, като болестният процес може да се ограничи само в тази област, но може и да се разпространи и да засегне редица други органи и системи с риск от сериозни усложнения.

Характерно за клиничната картина е следното:

• инкубационен период: инкубационният период (времето от заразяване до появата на първите клинични белези) на дифтерията на фаринкса е от два до пет дни
• локализация на промените: патологичните промени при дифтерия на фаринкса най-често обхващат задните структури на устната кухина и проксималната част на фаринкса
• начални симптоми: началото на инфекцията е остро със субфебрилитет (леко повишение на телесната температура), втрисане, назална секреция, обща отпадналост и умора, болки в гърлото, пресипнал глас, лаеща кашлица, затруднено дишане, поява на характерни налепи
• особености на налепите: налепите обхващат едната или двете тонзили (тонзиларна дифтерия), разпространяват се по небните дъги, увулата, мекото небце, назо- и орофаринкса. Мембраните са бели и блестящи, но постепенно добиват мръсно сив цвят, на места със зелени или черни некротични участъци, които трудно се отделят с шпатула. Тежестта на клиничните прояви корелира със степента на разпространение на налепите. Локализираният тонзилит протича с леки системни прояви. Перигландуларният оток е силно изразен, нарушава контурите на подчелюстната и шийната област и води до типичния вид на "врат на бик". Отокът е неболезнен, палпаторно е мека или с тестовата консистенция
• локални усложнения: обхващането на задната фарингеална стена, мекото небце и ларинкса се означава като дифтерийна мембранозна ангина, която протича с рязко влошаване на общото състояние, висок фебрилитет, експираторна диспнея, стридор, прострация. Шийните лимфни възли са значително увеличени и болезнени
• системни усложнения: характерни са дихателните усложнения с наличието на тежък обструктивен задух, увреждане на сърдечния мускул с развитие на миокардит и риск от сърдечна недостатъчност и внезапна смърт. Възможни са и различни по вид и тежест неврологични усложнения, като рискът от летален изход е между пет и десет процента

Диагноза

Дифтерия на фаринкса обикновено се диагностицира бързо и лесно, като при съмнения за болестта е необходимо своевременно стартиране на специфична терапия, независимо, че резултатите от изследванията не са напълно готови и потвърдени.

Диагнозата обикновено се поставя на базата на характерната клинична картина (болки в гърлото, задух, кашлица, фебрилитет, наличие на налепи) и се потвърждава от бактериологичното изследване.

Микробиологичното изследване потвърждава диагнозата, но може да отнеме излишно време до изготвянето на резултатите, като е препоръчително и назначаването на антибиограма за определяне на чувствителността на бактерията към едни от най-често използваните антибиотици.

Диференциална диагноза на дифтерия на фаринкса се прави с лакунарна ангина, скарлатина, язвено-мембранозна ангина.

Лечение и прогноза

При съмнения или потвърждаване на диагнозата дифтерия е необходимо своевременно хоспитализиране и изолиране на пациентите.

Лечението може да включва:

• противодифтериен серум: преди излизане на антибиограмата и резултатите от микробиологията, може да се приложи противодифтериен серум (по Безредка)
• антибиотици: лечението на дифтерия е идентично на всяка бактериална инфекция и включва назначаване на подходящи, с достатъчно широк спектър антибиотици. От антибиотиците най-често се използват бета лактами (пеницилини) и макролиди (еритромицин), приложени по подходящ начин (най-често парентерално)
• други лекарства: при необходимост се прилагат кортикостероиди (главно при тежки токсични форми) с цел овладяване на възпалителния процес и намаляване риска от тежки усложнения
• симптоматични средства: за почистване на устната кухина се прави гаргара с разредена кислородна вода или чай от лайка, назначават се подходящи симптоматични средства за обезболяване, понижаване на температурата и подобряване комфорта на пациентите

Най-ефективната позната профилактика за намаляване риска от заразяване с дифтерия е имунизирането с комбинираната ваксина по схемите на задължителния имунизационен календар, регламентиран за всяка страна.

Прогнозата при дифтерия на фаринкса е добра при ранно откриване на болестта и своевременно стартиране на подходящо етиологично лечение.

Изображения: freepik.com