Други форми на проказа МКБ A30.8

Проказата е инфекциозна антропоноза. Единствен източник на зараза е болният човек, страдащ от лепроматозна форма на болестта с изразени клинични прояви.

Причинител на заболяването е Mycobacterium leprae, подобен на туберкулозния бактерий, Грам-положителен, киселинноустойчив, оцветява се много добре по Цил-Нелсен. Бактерият притежава най-малко 20 различни антигени. Много от тях са общи за всички микобактерии, а само 7 са специфични за M. leprae и реагират със серуми от лепрозно болни. Резистентността на лепрозните бактерии във външната среда, към физични и химични средства е голяма.

Заразяването възниква при продължителен контакт с болния чрез откритите язви по кожата и лигавиците по механизма на външните покривки или с носните секреции по въздушно-капков път. През неувредена кожа микобактерият не преминава.

В света има между 10 и 15 милиони лепрозно болни, повечето от които в Югоизточна Азия.

Лепрата е хронично грануломатозно заболяване, което атакува повърхностните тъкани и по-специално кожата и периферните нерви.

В зависимост от имунологичната реактивност на организма съществува голям спектър клинични форми на заболяването - от туберкулоидна до лепроматозна. Между тези други форми на проказа се намират междинна туберкулоидна, междинна и междинна лепроматозна форма.

В допълнение съществуват ранни интермедиерни форми, които могат спонтанно да затихнат или да се развият в изявена лепра.

Инкубационният период е много продължителен: от 3 до 20 години. Протичането варира при отделните клинични форми.

Диагнозата се поставя въз основа на клиничното протичане, установяване на причинителя в кожна натривка или биопсичен материал, лепроминов тест, серологични изследвания.

Лечението на други форми на проказа е продължително и включва медикаментозен и физикален подход. Етиологичното лечение включва дапсон, рифампицин, офлоксацин и др.