Септицемия при антракс МКБ A22.7

› Въведение

› Причинител и особености

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Антраксът (сибирска язва, синя пъпка) представлява особено опасна бактериална инфекция, протичаща като локална (кожна) форма в над 90 процента от случаите и много рядко като белодробна, стомашно-чревна или септична форма.

В редки случаи всяка една от формите на антракс може да протече с хематогенна дисеминация на причинителите и развитие на септицемия при антракс, състояние, което се отличава с изключително тежко протичане, висок риск от усложнения и леталитет.

Причинител и особености

Антракс е една от инфекции с потенциал от използване като биологично оръжие, като историята познава примери с използването на антракс през 2001 година за заразяване на дипломати, като над 20 се заразяват, а една част от тях загиват.

Характерно за инфекциозния процес е:

• честота и разпространение: заболяването показва известна ендемичност, като по-висока честота се съобщава за определени райони на Азия, Африка, Северна Европа, а ниска честота се регистрира в САЩ. Приблизително две хиляди нови случаи се регистрират ежегодно, като без лечение различните форми крият висок риск от летален изход
• причинител: причинител на инфекцията е Bacillus anthracis, представляващ спорообразуващ, факултативен анаероб. Спорите са изключително устойчиви във външна среда и могат да се запазят в продължение на десетки години в почвата, служейки като резервоар за нови случаи
• извор и резервоар на заразата: извор на заразата са тревопасните животни, предимно едър и дребен рогат добитък, магарета, коне, мулета. От дивите животни силно възприемчиви към антракса са вълците, лисиците, мечките, зайците, а също и някои видове гризачи. Съществена роля в епидемиологията и епизоотията на антракса играят така наречените в разговорната реч проклети полета. Това са онези участъци от околната среда, върху които са попаднали умрели от антракс животни и където могат да бъдат изолирани жизнеспособни антраксни спори
• механизъм на заразяване и входна врата на инфекцията: входна врата на инфекцията може да бъде наранена кожа или лигавица, дихателната система, лигавицата на храносмилателния тракт, конюнктивата, като заразяването се осъществява по контактен, инхалаторен, алиментарен или трансмисивен път
• рискови групи: изложени на по-висок риск са някои професии, главно ангажирани с животни, почва и рискови терени, както и наркомани, употребяващи венозни забранени субстанции и използващи обща игла

Симптоми

Клиничното протичане при септицемия, развиваща се в хода на инфекцията с антракс, наподобява бактериалната септицемия, като липсват строго специфични белези на процеса.

Септицемия при антракс възниква най-често вторично, с първично огнище другаде (кожата, белите дробове, храносмилателната система). Много рядко септицемията има първичен характер, като предразполагащи фактори за това са трансмисивен път на заразяване (проникване на причинителя директно в кръвта), лица с компрометирана имунна система (с тежки подлежащи заболявания, рак, след агресивно онкологично лечение).

Клиничната картина включва голямо разнообразие от прояви, с бързо влошаване на общото състояние на засегнатите.

Наблюдава се дисеминация на причинителя по лимфо-хематогенен път от първичните лезии, поради което често могат да се наблюдават белезите на първичната инфекция (особено при кожните форми).

В хода на белодробната, гастроинтестиналната или кожната форма на антракса, на фона на тежко увреденото състояние, температурата рязко се повишава, появява се респираторен дистрес синдром и промени в съзнанието. Настъпват разнородни, но неспецифични метаболитни, дихателни, сърдечни, неврологични нарушения с висок риск от бързо развитие на тежки усложнения.

Клиничната картина се владее от полиорганна патология, септикотоксичен шок и бърз летален изход.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при септицемия, развиваща се в хода на антракс, изисква своевременни мерки, тъй като всяко забавяне в диагностиката и терапията влошава прогнозата:

• епидемиологична анамнеза и преглед: данни за установена първична антраксна инфекция, изясняване на налични рискови фактори за заразяване с антракс на фона на бърз, но целенасочен физикален преглед с обща оценка на състоянието и преценка на необходимостта от допълнителни изследвания
• лабораторни изследвания: лабораторните промени включват левкоцитоза, олевяване, неутрофилия, лимфопения, повишена скорост на утаяване на еритроцитите, повишение на другите маркери на възпалението, възможни са промени в чернодробните ензими, урея, креатинин и други показатели при развитие на промени в съответните органи
• микробиологични изследвания: с най-висока диагностична стойност са резултатите от микробиологичните изследвания и изолиране на причинителя от кръв и телесни течности и секрети
• образна диагностика: за оценка на наличните полиорганни увреждания може да се наложи извършването на различни образни изследвания в спешен порядък, като с най-висока информативна стойност е компютърната томография

Диференциалната диагноза изисква различаване от всички други форми на сепсис (с инфекциозна, алергична, токсична и друга етиология), както и от някои системни заболявания, показващи идентични клинични находки.

Лечение

Терапевтичният подход при потвърждаване на септицемия при антракс изисква своевременно хоспитализиране на пациентите, настаняване в съответните звена на болничните заведения, общи реанимационни мерки от спешен порядък и започване на комплексно и целенасочено лечение, най-общо включващо:

• антибиотици: назначават се парентерално (най-често интравенозно) антибиотици с широк спектър и висока ефективност срещу причинителя на антракс, като такива са представители от групите на тетрациклините, квинолоните, някои бета-лактами, амфениколи и други. Прилагат се във високи дози, често за продължителен период от време, като при стабилизиране на пациентите по преценка на лекуващия лекар може да се премине към перорална терапия
• антитоксин: парентерално приложение на антитоксин срещу антракс (антитела, насочени към произвеждания от антраксния бактерий токсини в организма) се назначава успоредно с антибиотичното лечение
• симптоматични средства: лечение с кислород при тежки дихателни нарушения, вливане на водно-солеви разтвори, глюкоза, електролити, назначаване на кортикостероиди, противовъзпалителни средства, обезболяващи и други, съобразно оплакванията при всеки отделен пациент

Прогнозата при септицемия при антракс по начало е лоша, като смъртността остава висока дори на фона на адекватно антибиотично лечение. По тази причина е изключително важно провеждането на адекватно и пълно лечение на първичните форми на антракс с цел предотвратяване развитието на септицемия.

Изображения: freepik.com