Шигелоза, неуточнена МКБ A03.9

Шигелоза, неуточнена (бактериална дизентерия) е остро инфекциозно заболяване, принено от бактерии от род Shigella.

Причини

Четири представителя на рода - S.dysenteriae, S.flexneri, S.boydii и S.sonnei са в състояние да причинят бактериална дизентерия. Тези видове се подразделят на серотипове на базата на O-специфичен полизахариден атиген, намиращ се в полизахаридната мембрана. Shigella dysenteriae тип 1 предизвиква тежко заболяване, което може да бъде свързано с животозастрашаващи усложнения. Бактериите от род Shigella, семейство Enterobacteriaceae са Грам-отрицателни, факултативни анаероби. Във външната среда - почва, вода, хранителни продукти, могат да бъдат съхранени в продължение на 15 дни.

Разпространение

В естествени условия единствено човек боледува от шигелоза. Това е антропонозно заболяване, чиито източник са единствено болният човек и заразоносителите. Заразяването се осъществява чрез директно предаване от човек на човек, както и при консумацията на замърсена храна и вода. В разпространението на дизентерията особена роля играят лошите санитарно-битови условия. Основни фактори за предаване на заболяването са:

• използване на предмети и най-вече прибори за хранене, принадлежащи на болен или заразоносител;
• замърсени ръце и предмети от околната среда;
• контаминирани хранителни продукти и вода;

Патофизиология

Входна врата за инфекцията е устната кухина, като най-често боледуват деца на възраст от 2 до 6 години.

Голяма част от бактериите загиват под действието на стомашния ацидитет, освобождвайки ендотоксин, който се резорбира в кръвта и предизвиква обща, неспецифична симптоматика - отпадналост, главоболие и безапетитие. Вирулентните шигели достигат дебелото черво, проникват в епителните клетки на лигавицата, рамножават се и предизвикват тяхната деструкция. Инвазивността има важно значение в патогенезата на шигелозата, тъй като неинвазивните макар и високо токсигенни шигели не предизвикват заболяване.

Симптоми

Инкубационният период на заболяването е 1-7 дни.
Признаците и симптомите могат да варират от лек коремен дискомфорт до тежко протичаща бактериална дизентерия, характеризираща се с:

• загуба на апетит;
• отпадналост;
• коремна болка;
• диария;
• висока температура;
• кръв, гной или слуз в изпражненията (дизентерийна храчка);
• тенезми (непродуктивни и болезнени позиви за дефекация).

Реактивен артрит и хемолитико-уремичен синдром са възможни усложнения, за които се съобщава след прекарана бактериална дизентерия. Най-често срещаното усложнение при кърмачета е паралитичния илеус. Предимно в ранна детска възраст е възможно неуточнената шигелозна инфекция да дебютира с гърчове, менинго-радикулерен синдром и промени в съзнанието. Когато такива невротоксични прояви се съчетаят с по-късна проява на диарийния синдром клиничната диагноза е особено затруднена.

Изследвания

Диагнозата се поставя въз основа на епидемиологичните и клинични данни за остър хемоколит и е необходимо да бъде потвърдена чрез направата на фекална култура. Материалът за изследване е фекална проба, взета от слузно-гнойните участъци на прясно отделени фекалии или анален секрет. Бактериалното изолиране се извършва чрез посявка върху селективни и диференциращи хранителни среди и направата на фекален тест.

Допълващи в диференциално диагностичен план биват лабораторните и серологични изследвания.

Лабораторни изследвания

• Пълна кръвна картина;
• Левкоцити.

Серологични изследвания

• Реакция аглутинация;
• Елайза.

Диференциална диагноза

Водещо значение за поставяне на диагнозата Шигелоза имат диарийният синдром, придружен от тенезми с непродуктивни позиви за дефекация. Поради сходното клинично протичане на дезинтерията с други бактериални инфекции, поразяващи храносмилателната система диференциална диагноза се прави със заболявания като:

• Кампилобактериоза;
• Салмонелозен ентерит;
• Йерсиноза;
• Бактериална чревна инфекция, неуточнена.

Лечение

Дизентерията е самоограничаваща се инфекция и при повечето пациенти не се налага приложение на антибактериална терапия. При тежко протичащите инфекции може да се използват антибиотични средства от групата на Хинолони или Цефалоспорини. Лечението на шигелоза, неуточнена е основно патогенетично - рехидратация и корекция на водно-електролитните нарушения. Приложението на спазмолитици и антипиретици се препоръчва.