Холера, неуточнена МКБ A00.9

Холера, неуточнена е инфекциозно заболяване от групата на особено опасните инфекции, което се характеризира с диариен синдром, дехидратация и промени в киселинно-алкалното равновесие на организма.

Причини

Причинител на заболяването е Vibrio cholerae, открит от Роберт Кох праз 1884г.  Холерният вибрион е Грам-отрицателен, подвижен и с формата на запетая. Притежава една полярно разположена ресна, осъгуряваща подвижността му. Не образува спори и капсули, но въпреки това е изключително устойчив в околната среда, особено при ниски температури и във водната среда. Пригежава Н- и О-антигени. В зависимост от О-антигена, холерните вибриони се разделят в две групи - 01 и 0139. Група О1 включва два биотипа - класически и Ел Тор. Холерните вибриони, които не се аглутинират от О-антисеруми принадлежат към групата NAG и причиняват холероподобни заболявания.

Разпространение

Заразяването става чрез прием на замърсена с холерни вибриони вода или замърсена храна. Холерата е силно вирулентна болест. Голяма част от заразени с V.cholerae не развиват симптоми, макар бактериите да присъстват в техните изпражнения около 14 дни, като ги отделят в околната среда и заразяват други хора.

Холерата се среща най-често в т.нар. развиващи се страни, особено в Централна Африка и Южна Азия, а също и Централна и Южна Америка. Засяга около 3-5 милиона души по света и е причинила от 100 000 до 130 000 смъртни случая от 2010 година насам. Прогнозите показват, че правилното лекуване и осигуряване на ефективни лечебни и профилактични мероприятия биха свели смъртността до 1%.

Две серогрупи на Vibrio cholerae - О1 и О139, са причина за пандемии. О139 се диагностицира за пръв път в Бангладеш през 1992 година и се ограничава само до Югоизточна Азия. Открити са нови щамове в някои части на Азия и Африка. Изследванията и наблюденията показват, че те причиняват по-тежка холера и дават по-висока смъртност. Други серогрупи са известни като non O1 и non O139. Тези две серогрупи могат да предизвикат диария, но с по-леко протичане от холерата и не разполагат с потенциал за епидемично разпространение.

Заболяването има сезонност - среща се по-често в края на лятото и началото на есента, което съвпада с най-топлите температури на водата.

Рискови фактори

Липсата или недостигът на безопасна питейна вода и подходяща канализация, както и лошото управление на отпадъците са основните причини за разпространение на болестта. Тези фактори, благоприятстващи епидемиите, се срещат на много места в развиващите се страни и районите където холерата е ендемична. Типични рискови райони са бежанските лагери, където минималните изисквания за чиста вода и канализация не са изпълнени.

Симптоми

Основните симптоми биват:

• тежка диария;
• гадене;
• повръщане;
• дехидратация;
• електролитен дисбаланс;
• коремна болка.

При загуба на 10% от телесното тегло, поради профузната диария и повръщане се наблюдават:

• намален тургор и еластичност на кожата;
• студени крайници с цианоза по пръстите;
• прeсипнал до афоничен глас;
• слаб пулс;
• ниско кръвно налягане;
• намалена диуреза.

В някои случаи (поради липса или неадекватно лечение) дехидратацията е особено тежка, в резултат на което заболяването преминава във фазата на холерен алгид, която протича с картината на хиповолемичен шок.

Изследвания

Диагнозата се поставя въз основа на данните от физикалното изследване и епидемиологичните данни. Провеждат се лабораторни и микробиологични изследвания.

Лабораторни изследвания

• Пълна кръвна картина;
• Левкоцити;
• КАС.

Микробиологични изследвания

• Фекален тест;
• Копрокултура.

Микробиологичното изследване потвърждава диагнозата. За неговите цели се изследват следните материали:

• фецес;
• повърнати материи;
• жлъчка от болни и реконвалесцентни.

Културелното изследване е задължително.

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза на холерата се прави с други инфекциодни заболявания, засягащи храносмилателната система като:

• Холероподобната форма на салмонелните хранителни токсиинфекции;
• Шигелоза;
• Ентеропатогенна инфекция, предизвикана от Escherichia coli;
• Ентеротоксигенна инфекция, предизвикана от Escherichia coli;
• Ентероинвазивна инфекция, предизвикана от Escherichia coli;
• Ентерохеморагична инфекция, предизвикана от Escherichia coli;
• Други бактериални, чревни инфекции.

Лечение

Болните и контактни на холера подлежат на задължителна хоспитализация.

Патогенетичното лечение на холера, неуточнена е животоспасяващо, то цели възстановяване на настъпилата дехидратация. Прилагат се и антибиотици от групата на тетрациклините или аминогликозидите.

Препоръчват се:

• почивка на легло;
• ранно захранване - от момента, в който болните са в състояние да приемат храна;
• приложение на антисекреторни средства от групата на антидиаричните лекарства;
• спазмолитици;
• антиеметици.

Профилактика

Неспецифичната профилактика на холерата включва спазване на хигиено-санитарните изисквания за чистота на питейната вода и храна, както и осигуряването на качествена водопроводна система в жилищните райони.

За целите на специфичната профилактика са разработени убити противохолерни ваксини.