Начало Медицинска енциклопедия Лечения Локални лекарствени форми

Локални лекарствени форми

Локални лекарствени форми - изображение

Местното прилагане на дадена лекарствена форма се означава като локална терапия. За целта се използват различни локални лекарствени форми.

Различните локални лекарствени форми се прилагат върху кожата или лигавицата, директно върху засегнатото място. Въпреки това, много от медикаментите за локално приложение имат системно действие.

Лекарствените форми за локално приложение най-основно се разделят на две групи: основни (елементарни) и сложни (комбинирани).

Основни локални лекарствени форми

Те са съставени от един вид вещество и според физичното си състояние биват четири вида: течности, прахове, масла, мазнини и мазноподобни вещества.

Течности

Най-често използвани течности са: дестилирана вода, етанол (етилов алкохол) и глицерин. По-рядко използвани са: етер, ацетон, пропиленгликол, диметилсулфоксид и други. Обикновено те не се използват самостоятелно, а служат за приготвяне на сложни лекарствени форми - разтвори и микстури. Самостоятелно се използват за почистване.

Прахове

В зависимост от произхода си, праховете биват неорганични (минерални и синтетични) и органични (растителни). Използват се оризово, пшеничено, картофено и царевично нишесте, сулфонамиди, антибиотици, антисептици и други, за приготвяне на сложни лекарствени форми - пудри, разтвори и микстури. Самостоятелно се използват рядко - за подсушаване на ексудация или обилна мастна секреция.

Масла

Според своя произход, маслата биват минерални, животински и растителни (слънчогледово, ленено, рициново, маслинено, бадемово и други). Маслата се използват за почистване, омекване и защитаване на кожата от вредни въздействия, епителизиране на язвени процеси. Влизат в състава на микстури, линименти, меки пасти, кремове, желета.

Мазнини и мазноподобни вещества

- биват 3 вида: от минерален (вазелин и парафин), животински (свинска мас, линолин, китова мас) и растителен произход (какаово масло). Използват се за вехикулуми на унгвенти, пасти и други сложни локални лекарствени форми.

 

Сложни локални лекарствени форми

Те се състоят от две или повече основни лекарствени форми.

Разтвори

Разтворите (solutiones) са течности, в които са разтворени прахове или течности. Те се характеризират с молекулна дисперсност, хомогенност и относителна стабилност. Най-честите разтворители са: вода, спирт, етер, диметилсулфоксид (прониква през кожата и пренася медикаменти). Разтворите се използват при остри и подмокрящи процеси на кожата за намазване, компреси и бани.

За намазване се прилагат 1-3% водни, спиртни или водно-спиртни разтвори на багрилата - червено (Fuchisinum), синьо (Pyostaninum), виолетово (Genteanvioletum), брилянтно зелено (Viride nitens), жълто (Tripaflavinum) и други. Тези разтвори имат:

  • антисептичен,
  • противовъзпалителен,
  • подсушаващ ефект.

Прилагат се при подмокрящи импетигинизирани екземи, пиодермии, микози и др.

За компреси се използват следните водни разтвори: калиев хиперманганат (Sol. Kalii hypermanganici 1:5000-10000), разтвор на ризорцин (Sol. Resorcini 0,5-1%), разтвор на борна киселина (Sol. Ac. borici 3%), ихтиол разтвор (Sol. Ichthyoli 2-10%).

Студените влажни компреси се правят по следния начин: нагъната на 6 до 8 слоя марля се мокри с разтвора, изстисква се и се прилага върху поразения участък за 5-10 минути. За това време тя изсъхва, което налага периодичното й овлажняване. Компресите се правят два пъти дневно в продължение на 2 часа и имат следното въздействие: понижават локалната температура, подсушават подмокрящите се участъци, успокояват сърбежа и болката.

Студени влажни компреси се правят при ексудиращи екземи, еритема мултиформе, еритема нодозум и други. За предпазване на кожата от изсушаване, преди да се приложи компреса, тя се намазва с кортикостероиден или антисептичен крем.

Загряващите влажни компреси се прилагат за разнасяне на дълбоко разположени възпалителни процеси. Върху мократа марля се поставя найлон, памук и участъка се покрива с бинт, за да се получи оклузивна превръзка. За да се избегне развитието на фоликулити, кожата се намазва предварително с антибиотични кремове.

Разтворите се използват за лечебни бани, които могат да са частични или на цялото тяло (например при пемфигус). Използват се антисептични разтвори на калиев хиперманганат, отвари от смрадлика, дъбови кори, орехова шума и други. Продължителността на баните средно е 15 минути. Действието е антисептично, антиексудативно и почистват кожата от сквами, крусти и мази.

При болести на устната лигавица разтворите се използват за изплакване и гаргара. Освен противовъзпалителния си ефект те отстраняват и лошата миризма.

Използват се разтвор от лайка, натриев бикарбонат и други.

Пудри

Пудрите (pulveres compositi adspergines) са смес от прахове. Колкото по-фина е пудрата и по-малко са нейните частици, толкова по-ефективна е тя.

Поради способността им да поемат течности, пудрите са много подходящи за подсушаване на подмокрящи и обилно омазнени участъци, като например при обилна мазна себорея и акне.

Според състава си, пудрите се делят на:

  • индиферентни,
  • антисептични,
  • антисеборейни,
  • фотопротективни и други.

Действието им е повърхностно и са показани при подмокрящи дерматози, себорейни състояния, фотодерматози и други.

Готови форми пудри са Sulfacol, Sulfaderm и други.

Микстури

Микстурите (mixturae agitandae) са течни лекарствени форми, които представляват смеси от прахове и течности (не се разтварят една в друга) и при покой се разслояват в двуфазни системи. В зависимост от носителя, микстурите биват: водни, спиртни, спиртно-водни, маслени и други.

Действието на микстурите върху кожата е:

  • охлаждащо,
  • противовъзпалително,
  • протективно.

След нанасянето им, водната фаза се изпарява и действа охлаждащо, а останалите праховидни частици поемат подмокрянето и омазняването - действат подсушаващо. Това е причината микстурите да се наричат течни пудри.

Най-често използвана е микстура алба. Към нея може да се добавят антисептици, фотозащитни вещества и други. От маслените, често използвана микстура е цинково масло. Показана е при повърхностни възпалителни процеси на гладката кожа, като към нея често се прибавят антисептици.

Преди употреба микстурите задължително се разклащат. При водните и водно-спиртните праховидните вещества при покой остават на дъното, а при маслените, маслото остава на повърхността.

Микстурите не са подходящи за окосмени участъци, понеже причиняват слепване на космите.

Линименти

Линиментите/емулсии (linimenta, emulsiones) са течни, грубо дисперсни системи, състоящи се от две неразтворими една в друга течности, най-често вода и масло. Едната течност се намира отвън - външна фаза, в която е диспергирана вътрешната фаза. Поради различната относителна маса на двете фази, едната обикновено изплува.

Има два типа емулсии, според това коя течност е външна фаза:

  • емулсия тип вода/масло (В/М), при която външната фаза е маслото, а в него да диспергирани водни капчици и
  • емулсия масло/вода (М/В), при която маслените капчици са диспергирани във водната фаза.

Емулсиите масло/вода могат да се разреждат с вода и също така провеждат електрически ток. Пример за такава емулсия е млякото.

Емулсия вода/масло е Linimentum oleocalcareum. Прилага се при изгаряния ІІ степен, остри булозни дерматити.

За да се запази стабилността на емулсията, се използват емулгатори - полярни вещества, които съдържат в молекулата си хидрофилни или липофилни групи. Те са: анионни, катионни, нейоногенни, амфотерни и други. Емулгаторът определя типа на емулсията, понеже се разтваря във външната фаза.

Кремове

Кремове (cremores) са двуфазни емулсионни системи от типа М/В, съставени от мазнини (или мазноподобни вещества) и течности (или разтвори). Намиращата се във външната фаза на емулсията вода се изпарява и предизвиква:

  • охлаждане на кожата и
  • изсушаване на кожата.

Кремовете се отмиват лесно и не оставят мазен гланц. Течностите в кремовете са два пъти повече от мазноподобните вещества.

Действието на кремовете е повърхностно и се прилагат при остри възпалителни процеси на кожата. Включените в тях антисептици, антибиотици и кортикостероиди се понасят от подмокрящата и възпалена кожа.

Двуфазните емулсионни системи тип В/М, съставени от разтвори и мазнини се наричат охлаждащи (емулсионни) унгвенти (unguenta refrigerentia). При тях течността е включена в мазнината, като съотношението е 1:1. За мазна съставка най-често се използва ланолинът. Действието е омазняващо.

Унгвенти

Унгвенти (мази, мехлеми, помади, unguenta) са лекарствени форми за външно приложение с мека консистенция, които се нанасят равномерно върху кожата, прилепват и образуват еднороден слой върху нея. Те се състоят от лекарствени средства и основа (носител, вехикулум).

Унгвентите са дисперсни системи с консистенция на мазнина, в които количеството на активно действащото вещество е под 30%. Вехикулумите на унгвентите са мазнини, мазноподобни субстанции, восъци и масла, които имат високопластични свойства.

В зависимост от фармакологичния ефект на активно действащото праховидно вещество, действието на унгвентите може да бъда:

  • антисептично,
  • антимикотично,
  • антивъзпалително,
  • кератопластично,
  • кератолитично,
  • епителотонично.

Вехикулумите на унгвентите (най-често вазелин) образуват тънък слой върху кожата, който пречи на изпарението и предизвиква мацерация на роговия слой, което улеснява проникването на активната субстанция в дълбоките слоеве на кожата (оклузия). Това определя и индикациите за прилагане на унгвентите - по-дълбоки процеси, хронични дерматози с инфилтрации и други.

Помадите съдържат антихидротични вехикулуми, като Unguentum simplex (равни части вазелин и ланолин).
Унгвентите са противопоказани при остри и подмокрящи процеси на кожата. Например при псориазиса в началото се използват кератолитични, а след това редуциращи унгвенти.

Като готови форми съществуват много:

  • кортикостероидни,
  • антибиотични,
  • антимикотичн,
  • други унгвенти.

Пасти

Пастите (pastae) са двуфазни дисперсни системи, състоящи се от еднакви количества прахова съставка и вехикулум (мазноподобно вещество или масло).

В зависимост от вехикулума пастите биват:

  • твърди,
  • меки (на базата на масла).

Големият процент на твърдите вещества (50%) обуславя порьозността на лекарствената форма и нейното подсушаващо действие.

Пастите действат по-повърхностно от унгвентите и се прилагат при подостри процеси. Те са противопоказани за приложение при остри подмокрящи процеси и в окосмените участъци, понеже предизвикват слепване на космите.

Желета

Желетата (gelles) са хидрофилни колоиди, които имат мазноподобна консистенция и при нанасяне върху кожата образуват лесно отмиващ се филм. В състава им най-често влизат глицерин, желатин, агар-агар, нишесте, пектин, производни на метилцелулозата и други.

Желетата се прилагат при мазна кожа и в случаите, когато не се понасят унгвентите.

Аерозоли

Аерозоли (aerosoles, sprays) са двуфазни дисперсни системи, съдържащи праховидни или течни съставки и газ под налягане (или с механични пулверизатори), които са поставени в специални устойчиви опаковки. Преди употреба се разклащат енергично.

Това се готови лекарствени форми, съдържащи активни вещества:

  • антибиотици (Bivacyn, Nebacin, Nemybacin),
  • антимикотици (Pevaryl),
  • анестетици (Chloraethyl),
  • кортикостероиди (Laevo-cort, Oxycort, Tetracort).

Действието им е повърхностно и се прилагат върху по-големи площи.

Пяни

Пяните (musci, Schaume, mousses, foams) са двуфазни дисперсни системи, които се състоят от газ и течност и подобно на аерозолите се употребяват при повърхностни процеси на кожата.

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Здравни съветиБотаникаЛеченияКлинични пътекиЛюбопитноЛайфстайлСпортИсторияМедицински изследванияАлтернативна медицинаХранене при...НовиниНормативни актовеПроизводителиСпециалистиЗаведения