Женски полови органи, с неуточнена локализация МКБ C57.9

Ракът на яйчникът е шестият по-честота рак при жената. Откриването му е трудно, като 2/3 от случеите става в 3 или 4 стадий. Прогнозата му е лоша, има 5 годишна преживяемост в 38 % от случаите.

Рискови фактори са: фамилна предразположеност (майка или сестра с карцином на яйчника), възраст около 45 години, късна менопауза, първа бременност след 30 години и други.

КЛАСИФИКАЦИЯ:

1. стадий - Туморът е ограничен в яйчниците

1а - Туморът е засегнал замо единия яйчник, без да е разрушена капсулата му.

1б- Туморът засяга двата яйчника, без да е засегната капсулата му.

1с - Капсулата е разкъсана, туморът е на повърхността на яйчника, откриват се злокачествени клетки в ацината или перитонеалния смив.

2. стадий - Засяга се и таза

2а - Засегнати са матката и тръбата (тръби)

2б - Засегнати са други тъкани в таза

2б - Злокачествени клетки в асцита (свободна течност в коремната кухина) или перитонеалните смивове + тазово разпространение.

3. стадий - Перитонеални метастази (разсейки) извън таза или метастази в регионалните лимфни възли

3а - Микроскопични перитонеални метастази

3б - Макроскопични перитонеални метастази

3с - Перитонеални (ципата, която обвива коремните органи и част от тазовите органи) метастази по-големи от 2 см и/или метастази в регионалните лимфни възли.

4. стадий - Наличие на далечни метастази.

Интраперитонеалното разпространение се осъществява по протежението от десния перитонеум на дебелото черво до долната повърхност на долния десен диафрагмален купол. Образуването на асцит се обуславя от туморно запушване на трансдиафрагмалните лимфни пътища и нарушен лимфен дренаж. По нататъчното разпространение по гръдната повърхност води до развитие на плеврит (събиране на течност между двете плеври, които обвиват гръдната стена и гръдните органи и води до ограничаване на разгъване на белия дроб и задух). По съседство туморът обхваща тънки черва, тазов перитонеум, пикочен мехур, право черво, сигма, сляпо черво, оментум, апендикс. Чревна непроходимост се установява, когато има външна компресия от тумора или засягане на нервния сплит и нарушен мотилитет (перисталтика) на червата. При обемисти тумори пациентката отслабва и умира. Разпространението на яйчниковият карцином се установява и по лимфен път като се засягат лимфните възли около аортата, широката маточна връзка, слабинните лимфни възли. Разсейките по кръвен път са късни и засягат черния дроб, костите и централната нервна система. Метастази в лимфните възли се откриват в 1стадий - 15%, в 2 стадий - 20 %, в 3стадий - 50 %, в 4 стадий - 90 %.

Клинично протича скрито и тихо. Може да се яви неясен коремен дискомфорт, храносмилателни смущения, задух, раздуване на корема, развитие на асцит (събиране на свободна течност в коремната кухина). В повечето случаи яйчникът не е болезнен и няма болка при опипване през коремната стена. За щастието на някои жени откриване на яйчников тумор става по-време на операция по друг повод. Но най-често туморът се открива късно 3-4 стадий. В тези напреднали стадии има болка, разтягане и подуване на корема, открива се тумор в таза и може да има влагалищно кървене.

Най-често се открива тумор с неправилна повърхност възловиден, фиксиран (неподвижен). Придружаващият го асцит е верен показател. При тумор без асцит трябва да се мисли за доброкачествен тумор.
За ранното откриване има значение редовните гинекологични прегледи, при които трябва да се мисли и открива заболяването. При преглед задължително се опипват слабинните лимфни възли, подмишничните и надключичните лимфни възли, Щателно да се изследват гърдите, да се търси хидроторакс (течност в гръдния кош) поради наличие на метастази. Не е изключено и откриване на тромбофлебит на долните крайници.

Скринингови методи:

- Колпоскопиране (оглед на маточната шийка и влагалището с микроскоп), като се взема материал от дъгласовото пространство (между матката и правото черво) за цитологично изследване (клетъчно изследване).

- Изследване на туморни маркери - карциноембрионалния антиген или други субстанции, алфа - фетопротеин и хорионгонадотропин.

- Имунодиагностика - Са-125 има практическо значение при серозните тумори и други специфични антигени немогат да се използват като скринингов метод за диагноза, но се използват за определяне броя на химиотерапевтичните курсове.

- Ултразвукова диагностика - за определяне на размерите и консистенцията на тумора.

- Компютърна томография - той не е много точен за откриване на малки разсейки. Не може точно да определи засягането на червото. Полезен е за доказване на асцит.

- Други предоперативни методи за доказване на тумор на яйчниците е контрастната рентгенография

- Гастроскопия (ендоскопски метод за оглед на стомаха) - при болки в стомаха, гадене и повръщане.

- Пробна лапаротомия (ендоскопски метод за оглед на органите в коремната стена)

- Венозна урография - контрастно изследване на пикочната система и търсене на метастатични огнища в уретерите.

За разлика на другите генитални карциноми, при яйчниковите се определя стадия и видът им по време на операция (хистология - гефрир).

При оперативно лечение туморът трябва да се отстранява максимално радикално, за да има шанс след това лъчетерапията или химиотерапията. Като правило операцията включва отстраняване на яйчници, тръби и матка, оментума и често апендикса. Прави се селективна лимфна дисекция (премахване на лимфни възли) - около аортата и тазови лимфни възли за определяне на стадия на тумора. При разсейки над 2 см лимфната дисекция е безпредметна.

В специални случаи при които туморът е капсулиран и жената желае да запази репродуктивните си способностти се премахва само единия яйчник, след прицизно изследване на стадия и се взема материал от другия за хистологично изследване. Запазване на яйчника и матката се допуска и при тумор с гранична злокачественост, за да се даде възможност на жената да роди.

Засега е прието при стадий 1а добре диференциран тумор и липса на разкъсване на капсулата му да не се предприема следоперативно лечение. Всички останали случаи подлежат на химиотерапия (Циклофосфамид, Метотрексат, Цисплатина). При някои тумори се прилага хормонотерапия, тъй като 75 % от яйчниковите тумори имат прогестеронови и естрогенови рецептори.

Лъчелечение - овариалните карциноми много бързо се разпространяват в коремната кухина. Прилага се облъчвания през кожата на таза.

Палиативна терапия - тя се използва при пациенти в крайни стадии. Тя цели контрол на болката, подобряване на храненето, борба със чревната непроходимост, с асцита и плеврита.

В зависимост от стадия - в 1 стадий се дава от 50-70 % петгодишна преживяемост, при 2 стадий около 40 % петгодишнапреживяемост. И при 3 и 4 стадии от 4-10 % петгодишна преживяемост

ТУМОР НА BRENNER

Този рядък тумор се среща във всяка възраст, но най-често около 50 години. Туморът е малък, сиво-бял или жълтеникав, солиден, макроскопски прилича на фиброма. Бренеровият тумор има малки кистозни участъци, често има зони с дистрофични изменения и некрози. Не рядко се среща в комбинация с муцинозни кисти. Туморът е двустранен в 10-15 %. Микроскопски се състои от гнезда от зрели епителни клетки, включени във фиброматозна строма (състои се от съединителна тъкан, кръвоностни съдове, лимфни съдове и нервни структури). Ядрата на епителоидните клетки често имат надлъжен прорез и наподобяват зърна от кафе. Наблюдават се клетъчни гнезда с централна кистозна дегенерация, в средата се оформя празнина, изпълнена с цитоплазматична маса (много прилича на фоликул). Злокачествените Бренерови тумори се характеризират със стромална инвазия и клетъчен атипизъм. Съпътстват се понякога с хиперплазия на ендометриума (разрастване на маточния епител ) и метрорагия (кървене). Тези тумори нямат хормонална продукция.

Заболяването протича скрито и тихо само в началото. Може да се появи неясен коремен дискомфорт - болки, храносмилателни смущения - гадене, повръщане, запек поради поява на остра чревна непроходимост, задух, раздуване на корема, развитие на асцит (събиране на свободна течност в коремната кухина). В повечето случаи яйчникът не е болезнен и няма болка при опипване през коремната стена. За щастието на някои жени откриване на яйчников тумор става по-време на операция по друг повод. Но най-често туморът се открива късно 3-4 стадий. В тези напреднали стадии има болка, разтягане и подуване на корема, открива се тумор в таза и може да има влагалищно кървене. Отслабване на тегло, отпадналост , повишаване на температурата.

За ранното откриване има значение редовните гинекологични прегледи, при които трябва да се мисли и открива заболяването. При преглед задължително се опипват слабинните лимфни възли, подмишничните и надключичните лимфни възли, Щателно да се изследват яйчниците, да се търси асцит (свободна течност в коремната кухина) поради наличие на метастази. Не е изключено и откриване на тромбофлебит на долните крайници.

Скринингови методи:

- Колпоскопиране (оглед на маточната шийка и влагалището с микроскоп), като се взема материал от дъгласовото пространство (между матката и правото черво) за цитологично изследване (клетъчно изследване).

- Изследване на туморни маркери - карциноембрионалния антиген или други субстанции, алфа - фетопротеин и хорионгонадотропин.

- Имунодиагностика - Са-125 има практическо значение при серозните тумори и други специфични антигени немогат да се използват като скринингов метод за диагноза, но се използват за определяне броя на химиотерапевтичните курсове.

- Ултразвукова диагностика - за определяне на размерите и консистенцията на тумора.

- Компютърна томография - той не е много точен за откриване на малки разсейки. Не може точно да определи засягането на червото. Полезен е за доказване на асцит.

- Други предоперативни методи за доказване на тумор на яйчниците е контрастната рентгенография

- Гастроскопия (ендоскопски метод за оглед на стомаха) - при болки в стомаха, гадене и повръщане.

- Пробна лапаротомия (ендоскопски метод за оглед на органите в коремната стена)

- Венозна урография - контрастно изследване на пикочната система и търсене на метастатични огнища в уретерите.

За разлика на другите генитални карциноми, при яйчниковите се определя стадия и видът им по време на операция (хистология - гефрир).

При оперативно лечение туморът трябва да се отстранява максимално радикално, за да има шанс след това лъчетерапията или химиотерапията. Като правило операцията включва отстраняване на яйчници, тръби и матка, оментума и често апендикса. Прави се селективна лимфна дисекция (премахване на лимфни възли) - около аортата и тазови лимфни възли за определяне на стадия на тумора. При разсейки над 2 см лимфната дисекция е безпредметна.