Начало Медицинска енциклопедия Анатомия Ембриология Специална ембриология Ембрионално развитие на пикочно-половата система Ембрионално развитие на половата система Развитие на мъжките гонади и вътрешните мъжки полови органи

Развитие на мъжките гонади и вътрешните мъжки полови органи

от 19 юли 2012г.

Развитие на мъжките гонади и вътрешните мъжки полови органи - изображение
Поради действието на секс-определящият фактор (SRY), който се кодира в региона на У-хромозомата се развива друг фактор, наречен тестис-определящ фактор (TDF). Под влияние на тестис- определящия фактор от медуларните първични полови върви се диференцират Сертолиеви клетки, а клетките на кортикалните първични полови върви започват да дегенерират. Първичните сертолиеви клетки започват да образуват анти-Мюлеров хормон (АМХ). Той предизвиква атрофия на парамезонефрогенния Мюлеров канал.

През 7-мата ембрионална седмица Сертолиевите клетки започват да образуват семенни върви. Семенните върви чак по време на пубертета се свързват с примордиалните полови клетки и започва тяхната канализация и диференциация в семениферни каналчета. Дистално от тях семенните върви развиват каналчеста система, която по време на пубертета се нарича rete testis. Каналчетата на rete testis се свързват с 5-12 остатъчни каналчета от мезонефроса, които по-късно се преобразуват във vesa deferentia (бъдещите отводящи каналчета и съдове). През 7-мата ембрионална седмица бъдещият тестис започва да се окръгля като отделна структура и се отдалечава от мезонефроса. Така индуктивното влияние на мезонефрогенната тъкан, която има феминизиращ ефект върху мъжките гонади намалява. Атрофиралите повлекла на кортикалните първични полови върви постепенно се заместват от съединителна тъкан. Съединителната тъкан оформя tunica albuginea.

Между първичните Сертолиеви клетки и първичните мъжки полови клетки съществува индуктивно влияние, което повлиява мъжката гаметогенеза в смисъл на частично инхибиране на митозата и навлизане в мейотично делене във всичките му последващи фази.

Под влияние на АМХ-фактора Мюлеровият канал атрофира, но от него остават малки остатъци. Един от остатъците, известен като appendix testis остава при възрастните индивиди като малка шапчица над тестиса. Може да се наблюдава и друг остатък, който представлява разширение на простатната част на уретрата, известно като utriculuc prostaticus.

Експресията на TDF води до диференциация на бъдещите Лайдигови клетки от мезенхима на половите гребени. От тях започва продукцията на хормона тестостерон, който индуцира развитието на мъжката полова каналчеста система и мозъка. Между 8-та и 12-та седмица първоначалната секреция на тестостерон стимулира остатъчните каналчета от мезонефроса заедно с разрастващите каналчета на rete testis да образуват еферентните каналчета и надсеменника. От остатъчната част на мезонефроса през 10-та седмица се развиват семенните мехурчета.

Простатната жлеза се развива от ендодермална инвагинация на малкотазовата част на урогениталния синус под влиянието на дихидротестостерон. В началото възникват пет простатни върви, които през 11-та седмица се канализират и се развиват жлезисти ацини. След като дихридротестостеронът достигне максималната си активност жлезата започва да проявява секреторна активност. От мезенхима, който заобикаля ендодермална заложба на простатата се развиват гладкомускулната и съединителната тъкан.

3.0, 3 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияФизиология