Клинична патология на глосит

Глоситът е първичен или вторичен остър или хроничен възпалителен процес на езика, който се развива при въздействие на различни етиологични фактори. Глоситът може да означава болезненост на езика или по-често възпаление с депапилиране на дорзалната повърхност на езика (загуба на лингвалните папили), оставяйки гладка и еритематозна повърхност. В по-широк смисъл, глосит може да означава възпаление на езика като цяло.

Причините за появата на глосит могат да бъдат механични (кариозни зъби, зъбни протези), физични (гореща храна), химични (алкохол, тютюнопушене), биологични (бактериални и вирусни). Много състояния могат да причинят заболяването чрез недохранване или малабсорбция, което създава описаните по-горе хранителни недостатъци, въпреки че други механизми могат да бъдат включени в някои от изброените условия:

• Болест на Crohn
• Болест на Whipple
• Болест на Каудън
• Синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН)
• Карциноиден синдром
• Квашиоркор амилоидоза
• Веганизъм и други специализирани диети
• Механично дразнене или нараняване от изгаряния, груби ръбове на зъби или стоматологични апарати или други травми
• Пиърсинг на езика
• Алергична реакция към паста за зъби, вода за уста, ароматизатори, оцветители в сладкарски изделия, пластмаси в протези или фиксатори или някои медикаменти за кръвно налягане (АСЕ инхибитори)
• Приложение на ганглийни блокери (например тубокурарин)
• Орален лихен планус, еритема мултиформе, афтова язва, пемфигус вулгарис
• Наследственост
• Албутерол (бронходилататор)

Глосит може да се класифицира като група от заболявания на езика или стомашно-чревни заболявания. То може да бъде първоначално, когато няма основна причина или вторично, когато е знак или симптом на друго състояние. Тя може да бъде остра или хронична. Като цяло, има няколко клинични модела на глосит, някои по-чести от други.

Атрофичният глосит, известен също като глосит на Möller-Hunter, е състояние, характеризиращо се с гладък блестящ език, който често е нежен/болезнен, причинен чрез пълна атрофия на езиковите папили (депапилация). Повърхността на дорзалния език може да бъде засегната напълно, или частично, и може да бъде свързана с усещане за парене, болка и/или еритема. Атрофичният глосит е неспецифична находка и има много причини, обикновено свързани с железо-дефицитна анемия, злокачествена анемия, недоимък на витамин B, неразпозната и нелекувана цьолиакия (която често се среща без стомашно-чревни симптоми) или други фактори като ксеростомия (сухота в устата).

Среден ромбоиден глосит е състояние,което се характеризира с персистиращо еритематозно, ромбоидно депапилирано увреждане в централната част на гърба на езика. Това е вид устна кандидоза и рядко причинява някакви симптоми. Лекува се с противогъбични лекарства. Предразполагащите фактори включват използването на кортикостероидни спрейове или инхалатори или имуносупресия.

Средният ромбоиден глосит хистологично показва гладка или нодуларна повърхност, покрита с атрофичен стратифициран плоскоклетъчен епител, покриващ умерено фиброзирана строма с донякъде разширени капиляри. Фунгиформени и нишковидните папили не се наблюдават, въпреки че повърхностните възли могат да наподобяват или може би представляват малка част от тези структури (фигура 1). Леки до умерено интензивни хронични възпалителни клетъчни инфилтрати могат да бъдат наблюдавани в рамките на субепителни и по-дълбоки фиброваскуларни тъкани.

Географският език, наричан също доброкачествен мигриращ глосит, е често срещано състояние, което обикновено засяга дорзалната повърхност на езика. Характеризира се с петна от депапилиране и еритема, граничеща с белезникава периферна зона. Тези лезии дават на езика външния вид на географска карта, откъдето идва и името. За разлика от глосит поради недостиг на храна и анемия, лезиите на географски език променят положението си с течение на времето . Това е така, защото новите области на езика се включват в състоянието, докато засегнатите преди това зони се заздравяват, което води до появата на движеща се лезия. Причината е неизвестна и няма лечебно лечение. Рядко има някакви симптоми, свързани с лезиите, но понякога може да има усещане за парене, което се влошава от яденето на топли, пикантни или кисели храни. Някои смятат, че географският език е ранен етап от фисурирания език, тъй като двете състояния често се срещат в комбинация.

Хистологичните находки при географския език са идентични с тези при пустулозен псориазис (фигура 2). Към центъра на лезията, съответстваща клинично на еритематозния участък, се наблюдава загуба на нишковидни папили с миграция и групиране на неутрофили в епитела (спонгиформна пустула). Преобладаващият възпалителен инфилтрат в lamina propria е неутрофили с примес на хронични възпалителни клетки.

Геометричният глосит е термин, използван от някои за хронична лезия, свързана с херпес симплекс вирус (HSV) тип I инфекция, в която има дълбока пукнатина в средата на езика, която излъчва множество разклонения. Лезията обикновено е много болезнена и в дълбините на пукнатините може да има ерозии. Името идва от геометричния модел на фисурите, които са надлъжни, кръстосани или разклонени. Описан е като срещащ се при имунокомпрометирани лица, например, които имат левкемия. Въпреки това, връзката между херпес симплекс и геометричен глосит се оспорва от някои автори поради липсата на златни стандартни техники за диагностика на интраорални херпетични лезии.

Хроничният глосит най-често е атрофичен, папилите на езика са изгладени и повърхността му има блестящ червен цвят (полиран език). Такъв глосит се наблюдава при пернициозна анемия, желязодефицитни анемии и други. Хистологично наред с атрофията на многослойния плосък невроговяващ епител се установява инфилтрация от лимфоцити и плазматични клетки, както и известно фиброзиране на хориона на лигавицата.