Актиномицети (Actinomyces)

Актиномицетите, наричани още лъчисти гъби, са представители на род Actinomyces, семейство Actinomycetaceae.

Родът се състои от разнообразни видове, които се откриват както в почвата, така и като част от нормалната микрофлора при животните и човека. В човешкото тяло актиномицетите се откриват главно в устната кухина като част от естествения ендогенен микробиом. Те притежават слабо изразен патогенен потенциал, но някои представители на рода причиняват инфекции в устната кухина, а в случай на навлизане на микроорганизмите през разязвени участъци на оралната лигавица е възможно развитието на инфекции в различни органи и системи (актиномикози). Описани са повече от тридесет вида Actinomyces, половината от които са патогенни за хората.

Най-често срещаните представители, причиняващи инфекции при човека са:

• A. israelii;
• A. gerencseriae;
• A. naeslundii;
• A. viscosus;
• A. odontolyticus;
• A. meyeri.

Осем нови вида  - A. europaeus, A. funkei, A. graevenitzii, A. neuii, A. radicidentis, A. radingae, A. turicensis и A.urogenitalis са били изолирани при инфекциозни заболявания с различна локализация.

Родът Actinomyces се състои предимно от Грам-положителни, факултативно анаеробни или микроаерофилни пръчковидни бактерии, които се култивират най-добре при анаеробни условия. Когато Actinomyces първоначално е открит в края на 1800 г. бива погрешно идентифициран като гъбичен род. Причината за това е тенденцията на видовете Actinomyces да растат по влакнест начин и да образуват хифи (подобни на еукариотните гъбички). Те са свързани с други родове като Corynebacterium, Propionobacterium, Mycobacterium и Nocardia. Видовете Actinomyces могат да образуват ендоспори и докато отделните бактерии имат пръчковидна форма, колониите на Actinomyces образуват разклонени мрежи от хифи.

Подобно на различни други анаероби, видовете Actinomyces не са лесни за култивиране и изолиране. Средната колония на Actinomyces е с диаметър около 0,2 мм, кръгла форма, разклонени филаменти и бял цвят. Генерационното време на рода (времето необходимо за образуване на бактериална колония) е 2 дни, но отрицателният резултат (липсата на образувана колония) не изключва наличето на микроорганизмите в средата.

Причинените от актиномицетите инфекции - актиномикози са рядко срещани инфекциозни заболявания с честота от 1 случай на всеки 300 000 души. Актиномицетите са част от нормалната флора на устната кухина, но са по-рядко срещани в стомашно-чревния тракт и женските гениталии. Тъй като тези микроорганизми не са вирулентни, те изискват прекъсване на цялостта на лигавиците и наличието на девитализирана тъкан, за да навлязат в по-дълбоки структури на тялото и да причинят заболяване. Освен това, актиномикозата обикновено е полимикробна инфекция, като изолатите наброяват между 5-10 бактериални вида.

Заболяването се среща по целия свят, като основните рискови фактори за развитието му биват:

• лоша орална хигиена;
• нелекувани абсцеси и пародонтит;
• разязвяване на устната кухина;

Актиномикозата е грануломатозна инфекция, която в зависимост от продължителността си се разделя на субхронична и хронична. В зависимост от локализацията, различаване следните видове актиномикози:

• Цервикофациална актиномикоза;
• Белодробна актиномикоза;
• Абдоминална актиномикоза;
• Актиномикозна септицемия;
• Друга актиномикоза - актиномикозен менингит и менингоенцефалит.

Цервикофациалната актиномикоза е най-честият тип инфекция, включваща 50-70% от съобщените случаи. Обикновено настъпва след хирургични интервенции в устната кухина или при пациенти с лоша орална хигиена. В началните етапи инфекцията се характеризира с оток на меките тъкани в перимандибуларната област. Директното разпространение в съседните тъкани става с течение на времето, заедно с развитието на фистули, които отделят гнойни материи, съдържащи гранули с жълт цвят.

Белодробната актиномикоза представлява 15-20% от случаите. Аспирацията на орофарингеални секрети, съдържащи актиномицети е обичайният механизъм на инфекция. Понякога торакалната актиномикоза е резултат от директно разпространение от актиномикотичен процес на шията или корема или чрез хематогенно разпространение от далечна лезия. Торакалната актиномикоза често се представя като белодробен инфилтрат или маса, която ако се остави нелекувана, може да се разпространи и да включи плеврата, перикарда и гръдната стена. Заболяването започва постепенно с обща отпадналост, субфебрилна температура и болка в съответната гръдна половина. Изключително рядка форма на нифекцията бива метастатичната, която се характеризира с разпространение на процеса по хематогенен и лимфогенен път в други органи.

Актиномикозата на корема и таза представлява 10-20% от съобщените случаи. Обикновено тези пациенти имат анамнеза за скорошна операция в коремната област. Илеоцеалния регион се включва най-често и заболяването обикновено се представя като бавно нарастващ тумор.

Актиномикозите на главния и гръбначния мозък са редки състояния. Участието в ЦНС може да последва гръдни или коремни инфекции чрез хематогенно разпространение или може да бъде резултат от директно разпространение на цервикална фаза. Обикновено той представлява мозъчен абсцес, който в зависимост от локализацията му може да доведе до главоболие, повишено вътречерепно налягане, фокални припадъци или абнормни рефлекси.

Поставянето на микробиологична диагноза на актиномикозата е трудна. Бронхоскопията и бронхоалвеоларния лаваж могат да бъдат полезни при торакалната актиномикоза, но могат също така да доведат до подвеждащи резултати поради замърсяване на пробите с нормалната орофарингеална микрофлора. Необходимо е откриване на причинителите чрез оцветяване и култивиране на събраните проби. Ексудатите и биопсичният материал са особено подходящи за изследване и трябва да бъдат култивирани незабавно при анаеробни условия.

След получаване на пробата, тя трябва да бъде изследвана чрез стандартни хистологични методи, анаеробна култура в продължение на 2 седмици и имунофлуоресценция

Когато актиномикозата се диагностицира навреме и се лекува с подходяща антибиотична терапия, прогнозата е отлична. Пеницилинът във високи дози се счита за антимикробната терапия, най-подходяща при актиномикозните инфекции. Необходимо е продължително лечение с големи дози от лекарството, за да се постигнат концентрации на, достатъчно високи, за да се осигури проникване в области на фиброза и в грануломите.