Лице, намиращо се във влак или железопътно превозно средство и пострадало при друга уточнена железопътна злополука МКБ V81.8

Влакът се определя като превозно средство, което осъществява движение по железопътни релси. Композицията му включва няколко скачени вагони и локомотив, който задвижва железопътното средство.

Основната дейност на пътническия влак е превозването на хора. Пътническият влак спазва определено разписание и маршрут. Композицията на пътническите влакове, които извършват по-дълги пътувания, включва и спални вагони. Кондукторът в пътническия влак е служебно лице, което следи за спазването на реда, проверява билетите и помага на пътниците при нужда.

Извършват се подобрения и нововъведения във влаковете, за да бъде пътуването на хората по-безопасно и по-бързо.

Лице, намиращо се във влак или железопътно превозно средство и пострадало при друга уточнена железопътна злополука, получава травматични наранявания при произшествия, породени от различни причини: експлозия или пожар във влака; удар на железопътното превозно средство от падаща скала, земя или дърво.

Вследствие на удар от по-горе споменатите обекти е възможно да се получи деформация на влака и притискане на телата на пострадалите от деформиралите се части. Травматичните увреждания могат да бъдат тежки и множествени.

Установяват се фрактури на костите на крайниците, тазови фрактури, компресионни счупвания на прешлени, многофрагментни фрактури на костите на черепа, счупвания на ребра, разкъсване на стави връзки.

Нараняването на гръбначния мозък може да предизвика парализа или смърт на пострадалото лице.

Черепномозъчната травма може да се характеризира с натъртване на мозъчното вещество, сътресение, оток или кръвоизлив и др. Често срещана причина за леталния изход на пострадалото лице е мозъчната травма.

Вътрешните органи в гръдната и коремната кухина се нараняват от сътресението на тялото, механизма на притискане, травматичното действие на фрагменти на счупени ребра и др. Органите могат да бъдат частично или пътно разкъсани, откъснати от залавните им места, смачкани поради притискане.

При пожар или експлозия могат да се получат значителни изгаряния по пострадалите лица, някои от които причиняващи смърт и овъгляване на телата.

Леталният изход се дължи на: болковия шок от изгарянията, отравяне с въглероден оксид или други продукти на пожара, спазъм и оток на глотиса.

При преживелите лица се развива картина на термична болест, в която клинично се различават четири периода, през които смъртта може да настъпи от: шок от изгарянето, токсемия, инфекциозни усложнения, късни усложнения (разстройства в кръвообращението и развитие на дистрофия и некроза в околните тъкани).