Застой и кръвоизлив в простатата МКБ N42.1

Простатната жлеза изпълнява множество изключително важни функции в организма, като редица фактори могат да причинят нейното увреждане и съответно увреждане на нейната функционална активност. Макар не толкова често срещано (като например хипертрофията на простатата, възпалението на жлезата и дори простатния карцином) в клиничната практика състояние наличието на застой и кръвоизлив в простатата заема своето място и налага своевременна медицинска намеса. Състоянието често се свързва с някои други увреждания на жлезата и само по себе си може да стане причина за развитие на други заболявания на простатата.

Причини, особености и симптоми на болестта

Застой и кръвоизлив в простатата се срещат рядко, като при известен процент от пациентите състоянието се открива случайно, при провеждане на изследвания по повод на друго заболяване на урогениталния тракт.

Редица фактори, състояния и заболявания на жлезата могат да станат причина за развитието на застой и кръвоизлив в простатата, като най-често се обсъждат следните:

• честа стимулация или продължително въздържание: при полов контакт по време на еякулацията простатната жлеза се стимулира и отделя специфичен секрет, като при много чести контакти може да настъпи застой. Застой може да настъпи и при твърде продължително полово въздържание
• вредни навици: тютюнопушенето и системната алкохолна консумация могат да окажат комплексно вредно въздействие за развитието на болестта. Макар и индиректно влияние може да окаже и консумацията на твърде пикантни, лютиви храни, но също и заседналият начин на живот
• травмиране на тазовата област: микротравмите в областта, причинени от продължителна седнала позиция на тялото, колоездене, конна езда и други може да стане причина за кръвоизлив и застой в простатата
• продължително охлаждане на областта: продължителният контакт с влажни и студени повърхности може да причини стаза на простатата, което излага на риск определени професии
• заболявания на простатата: някои заболявания на простатата, като например доброкачествена простатна хиперплазия, хроничен простатит, хроничен синдром на тазовата болка, камъни в простатата и други могат да станат причина за застой и кръвоизлив в жлезата
• карцином на простатата: първичният карцином на жлезата, както и вторичните метастази в резултат от разпространение на друго първично неопластично образование могат да причинят в хода на своята прогресия кръвоизлив и застой в простатата
• ятрогенно увреждане: макар и рядко, при извършването на интервенции в областта на простатата, както с диагностична, така и с лечебна цел, е възможно увреждане на нейните структури и причиняване на стаза и кръвотечение

Най-често за развитието на болестта въздействие оказват комплексни фактори и много рядко причината се корени само в един конкретен фактор или причина.

Клиничните прояви при застой и кръвоизлив в простатата варират при отделните пациенти, като най-често включват дизурични смущения (болка и парене при уриниране), затруднено уриниране (затруднено стартиране, често прекъсване и повторно стартиране), промени в струята на урината, възможни са и промени във вида на урината, а също и наличие на хематурия и хематоспермия.

Неспецифичните прояви, характерни и за много голяма част от другите заболявания на простатата, са причина за затруднения в ранната диагноза.

Ранното откриване на застой и кръвоизлив в простатата намалява рисковете от развитие на различни по вид усложнения, като например инфектиране, формиране на абсцес, развитие на хронично възпаление и други.

Поставяне на диагнозата

Диагностицирането на пациентите със застой и кръвоизлив в простатата често изисква комплексен подход и провеждане на различни по вид изследвания.

Най-често за откриване на състоянието клиницистите се базират на информацията, получена от следните диагностични подходи:

• разпит и преглед: подробната анамнеза може да разкрие някои евентуални рискови фактори за развитие на състоянието, подлежащи известни заболявания на простатата или на урогениталния тракт като цяло, давност на проявите и други. Физикалните находки обикновено са оскъдни, като може да се установят болка, дразнимост, дискомфорт или повишена чувствителност и като цяло проявите са предимно локални, липсват системни находки. При извършване на ректално туше може да се установят отклонения в простатната жлеза (например увеличение на размерите, нееднородна маса, наличие на втвърдявания, промени в консистенцията и други), което има значение и при диференциалната диагноза
• лабораторна диагностика: лабораторните изследвания се назначават както за улесняване диагностицирането на състоянието, така и за различаването му от редица други заболявания на простатата (простатит, хипертрофия, рак) и най-често включват изследване на кръв, урина и простатен секрет. Резултатите варират при отделните пациенти, като влияние оказват множество фактори
• образна диагностика: образните методи на изследване са изключително информативен и с високо диагностично значение метод, чрез който могат да се визуализират наличните промени в структурата на жлезата, в кръвотока и редица други особености. Най-често се извършва ехография (ултразвуково изследване) на простатната жлеза, а при нужда и по преценка на лекуващия лекар могат да се назначат и компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс, рентгеново изследване, урография и други с цел изключване на други подлежащи заболявания с различна етиология и криещи сериозен риск от поява на усложнения с дългосрочни последици

Диференциалната диагноза при застой и кръвоизлив в простатата включва различаване от другите заболявания на жлезата, главно остър и хроничен простатит, хиперплазия на простатата, карцином на простатната жлеза, камъни в простатата, но също и с редица урогенитални заболявания (инфекции, възпаление или неоплазма, ангажиращи уретрата, пикочния мехур, бъбреците, тестисите).

Лечение при застой и кръвоизлив в простатата

Лечението при застой и кръвоизлив в простата се определя индивидуално в зависимост от особеностите в състоянието при всеки отделен пациент, наличието на придружаващи заболявания, риск от усложнения, тежест на проявите и редица други фактори.

Терапевтичният план при всеки отделен пациент обикновено включва някои от следните мерки:

• активно наблюдение и проследяване: при липсата на сериозни оплаквания, които не причиняват дискомфорт на пациента, както и при случайно откриване на болестта и безсимптомно протичане обикновено не се предприема специфично лечение. Пациентите подлежат на активно наблюдение и проследяване, като при първи признаци на усложнения, наличие на сериозни оплаквания и дискомфорт се обмисля назначаването на последващо лечение
• антибиотици: антибиотична терапия се назначава в случаите, при които са налице данни за инфекциозен процес в резултат от застоя в простатата. Обикновено се препоръчват широкоспектърни препарати с добър профил на безопасност, като често е необходим продължителен прием до пълно излекуване на инфекциозното огнище. Антибиотици се назначават и в случаите на урогенитална инфекция, която може да влоши или утежни подлежащ застой или кръвоизлив в простатата
• симптоматични лекарства: симптоматично лечение се назначава при голям процент от пациентите, при които са налице различни по вид леки до умерени прояви на болестта. В зависимост от оплакванията се назначават подходящи препарати, най-често от групата на противовъзпалителните средства, аналгетици (лекарства за обезболяване), витаминни добавки, билки, лечебни растения, при нужда и други средства например за облекчение на проявите на дизурия, промените в либидото и други
• масаж на простатата: макар да са налице противоречиви данни за ефективността от масажа на простатата, някои специалисти го препоръчват като алтернативна опция на избор за лечение на застоя. Насочването към подходящ специалист и изборът на правилна техника са от ключово значение за постигане на желаните резултати

Прогнозата при застой и кръвоизлив в простатата обикновено е напълно благоприятна, като в много редки случаи се развиват сериозни усложнения.

Профилактичните мерки са общи и включват поддържане на добър здравословен тонус, оптимално тегло, здравословно хранене, регулярна физическа активност, лечение на подлежащи заболявания на урогениталния тракт и други.