Хроничен атрофичен гастрит МКБ K29.4

Хроничен гастрит се развива под въздействието на продължително действащи увреждащи лигавицата на стомаха фактори или вследствие обостряне на остър гастрит при неглижиране на проявите или при липса на симптоми. В зависимост от дълбочината и степента на поражения на стомашната лигавица се различават няколко основни форми на болестта.

Хроничен атрофичен гастрит представлява хронично възпаление на стомашната лигавица със загуба на жлезистите клетки и заместването им с епител от чревен тип, жлези от пилорен тип и фиброзна тъкан.

Хроничен атрофичен гастрит представлява атрофия на лигавицата и се характеризира с по-тежки поражения в сравнение например с хроничния повърхностен гастрит. Атрофията е резултат от хроничен, прогресиращ процес, който се асоциира с Helicobacter pylori инфекция, други външни фактори и/или автоимунни механизми, насочени директно към жлезистите клетки на стомаха.

Ранното разпознаване на заболяването и прилагането на комплексни терапевтични мерки се асоциира с по-добра прогноза и по-нисък риск от развитие на сериозни усложнения.

Хроничен атрофичен гастрит: етиология, особености, симптоми

Двете основни причини за атрофичен гастрит (инфекция с хеликобактер пилори и автоимунна етиология) водят до два различни типа гастрит, които могат да бъдат разграничени хистологично.

Свързаният с хеликобактер пилори гастрит е мултифокален процес, който засяга антрума, корпуса и фундуса на стомаха. Той често е асимптоматичен, но пациентите са с повишен риск от развитие на стомашен карцином. Автоимунният гастрит от своя страна, се ограничава в корпуса и фундуса на стомаха. Той често води до пернициозна анемия, поради наличието на антитела срещу вътрешния фактор и унищожаването на париеталните клетки.

Особеностите в двете форми на заболяването включват:

• асоцииран с хеликобактер пилори гастрит: H. pylori е отрицателна по Грам бактерия, която се открива в лигавичния слой на стомаха и горната част на стомашните жлези. Инфекцията обикновено се придобива в детството и ако не се лекува постепенно прогресира. В отговор на инфекцията, организмът активира полиморфонуклеарните левкоцити, които инфилтрират lamina propria и стомашния епител с цел фагоцитоза. В хода на атрофичния процес някои жлези развиват чревна метаплазия (развива се епител от чревен тип), а други се заместват от фиброзна тъкан. Намаляването на стомашните жлези в областта на корпуса води до редуциране броя на париеталните клетки. Това от своя страна понижава секрецията на солна киселина и повишава стомашното pH
• автоимунен атрофичен гастрит: автоимунният хроничен атрофичен гастрит се характеризира с атрофия на лигавицата в областта на корпуса и фундуса на стомаха и дифузна атрофия на париеталните и главни клетки. Автоимунният гастрит се асоциира с наличието в серума на антитела срещу париеталните клетки и вътрешния фактор. В резултат се стига до дефицит на вътрешен фактор, който обуславя намаление на витамин В12 и развитие на пернициозна анемия при някои пациенти. Т-лимфоцитите инфилтрират стомашната лигавица и допринасят за унищожаването на епителните клетки и развитие на атрофия

Хроничният атрофичен гастрит засяга еднакво и двата пола, като често се диагностицира сравнително късно, защото е резултат от продължителното увреждане на стомашната лигавица. Атрофичният гастрит представлява краен стадий в развитието на хроничния гастрит (инфекциозен или автоимунен).

Въз основа на класификацията на Whitehead хроничният атрофичен гастрит се разделя на хроничен атрофичен гастрит с начална атрофия, с напреднала атрофия, с тежка атрофия, като степента на атрофия до голяма степен може да се използва и като предиктор за тежестта на клиничните прояви и необходимостта от продължително лечение.

Острата H. pylori инфекция може да се изяви с епигастрална болка, чувство за пълнота, гадене, повръщане, газове, неразположение, повишена температура. Персистирането на инфекцията води до развитие на хроничен гастрит, който е асимптоматичен или може да се прояви със стомашна болка, гадене, повръщане, безапетитие, загуба на тегло.
Усложнения на инфекциозно-асоциирания гастрит могат да бъдат стомашна язва, стомашен аденокарцином и други.

Клиничната изява на автоимунния атрофичен гастрит е свързана с дефицита на кобаламин, който не се резорбира адекватно, поради дефицит на вътрешен фактор. Заболяването прогресира бавно, като се засягат различни системи, не само стомашно-чревният тракт. Най-характерната проява е мегалобластната анемия, която се проявява със слабост, сърцебиене, гръдна болка, световъртеж, шум в ушите, бледи кожа и лигавици, чувство за хронична умора, депресивни епизоди. Пациентите са със зачервен език, безапетитие и диария. Неврологичните симптоми могат да включват скованост и парестезии по крайниците, слабост и атаксия. Когнитивните нарушения варират от раздразнителност и затруднена концентрация до тежка деменция и психоза. Пациентите с пернициозна анемия по-често развиват стомашни полипи и стомашен рак, възможно е развие на желязо дефицитна анемия, рефрактерна към приложението на желязо.

Диагностичното изясняване на конкретната форма на атрофичен гастрит е в основната към успешното и ефективно лечение при всеки отделен пациент.

Поставяне на диагнозата

Диагностицирането на пациентите с хроничен атрофичен гастрит обикновено се осъществява с помощта на комплексни методи и изследвания. По възможност при диагностициране на заболяването се извършва и уточняване на причините и рисковите фактори, довели до развитието на болестта.

Обикновено диагнозата се базира на резултатите, получени от следните методи на изследване:

• клинични находки: анамнезата и физикалният преглед могат да насочат опитните клиницисти към наличие на възпаление на стомашната лигавица, като основните ориентири са съобщаването за определени рискови фактори (лекарства, алкохол, нездравословно хранене, стрес) и системни заболявания, както и от характерните клинични находки (палпаторна болка, промени в перисталтиката, промени в общото състояние)
• лабораторни и микробиологични изследвания: лабораторните изследвания са с високо информативно значение, като се назначава проследяване на различни показатели. Стандартните изследвания могат да установят наличие на анемичен синдром, дефицит на витамини и минерали, отклонения в нормалните стойности на показатели за функционалната активност на други органи. Откриват се намалени нива на серумен пепсиноген I. Търсят се серологични данни за наличие на антитела към H. pylori. При автоимунния гастрит са важни доказването на антипариетални и антиинтринзик факторни антитела, ахлорхидрия и хипергастринемия, ниски серумни нива на витамин В12, тест на Шилинг
• образни и инструментални изследвания: с най-високо информативно значение са резултатите, получени при извършването на ендоскопско изследване и последващата хистологичната обработка на материала, получен чрез биопсия. Хистологичните изследвания потвърждават диагнозата

Диференциалната диагноза включва хроничен повърхностен гастрит, гастроезофагеална рефлуксна болест, пернициозна анемия, автоимунни нарушения, някои по-рядко описвани в практиката заболявания на горния стомашно-чревен тракт с инфекциозна, възпалителна или неопластична етиология.

Лечение на хроничен атрофичен гастрит

Терапевтичният подход при пациентите с хроничен атрофичен гастрит е комплексен, целенасочен и продължителен за постигане на желаните резултати.

Лечението е насочено към елиминиране на причинителя и/или рисковите фактори, провокирали развитието и прогресията на болестта, предотвратяване на усложненията и възстановяване на последиците върху стомашната лигавица от атрофичния процес.

За целта се прилага комбинация от следните терапевтични методи и подходи:

• диета: спазването на определена лечебна диета за продължителен период от време подпомага лечението на болестта и възстановяването на стомашната лигавица. Препоръчва се прием на повече течности (вода, неподсладен чай), пресни плодове и зеленчуци (с повишено внимание към цитрусите, които следва да се избягват), пълнозърнести храни, млечни продукти, бяло месо (пилешко, заешко, риба) и обработка на храната предимно чрез варене, задушаване и печене. Пържените, мазни, пикантни, силно преработени храни следва да се ограничат максимално, също както и газираните напитки
• лайфстайл лечение: лайфстайл лечението е насочено основно към подобряване качеството на начина на живот с ограничаване на вредните навици и приучаване към здравословни. За целта се препоръчва отказ от тютюнопушенето, преустановяване консумацията на алкохол, включително и слабоалкохолни питиета, поддържане на оптималното за възрастта и състоянието телесно тегло, контрол над кръвното налягане, липидния профил, кръвната захар, лечение на подлежащи заболявания. Препоръчва се храненето да е по-често, но с по-малки количества и избягване на лягане или тежка физическа дейност веднага след хранене (препоръчва се почивка на масата в седнало положение за поне 10 минути)
• лекарствена терапия: лекарствената терапия е основна и комплексна в зависимост от причините, довели до развитието на атрофичния гастрит. При данни за инфекциозна компонента се назначава подходяща антимикробна терапия, като изолирането на хеликобактер пилора налага включването на тройна или четворна терапия за ерадикация на бактерията. При дефицит на витамин В12 се назначават интрамускулни апликации до коригиране на нивата му. При наличие на автоимунна етиология се назначават съответните лечебни мерки. Рутинно за ускоряване на епителизацията и балансиране киселинността на стомашния сок се назначава подходяща антисекреторна терапия, която може да включва антиациди, инхибитори на протонната помпа или Н2-блокери в комбинация с гастродуоденални мукозопротектори и различни симптоматични средства за обезболяване, облекчаване на гаденето, корекция на дефицит на витамини и минерали

Прогнозата при хроничен атрофичен гастрит се определя индивидуално в зависимост от причините и рисковите фактори, отключили болестта, своевременната диагностика, както и терапевтичните възможности и отговора спрямо приложените терапевтични мерки.

Допълнителна инфорамция по темата може намерите в:

»Гастрит

Заглавно изображение: freepik.com