Абсцес на тимуса МКБ E32.1

Тимусът е специализиран първичен лимфоиден орган на имунната система. В тимуса зреят лимфоцитите на тимусните клетки или Т- клетките. Т-клетките са от решаващо значение за адаптивната имунна система, където тялото се адаптира специално към чужди нашественици. Тимусът е разположен в горната предна част на гръдния кош, зад гръдната кост и пред сърцето. Състои се от два дяла, всеки от които се състои от централна медула и външна кора, заобиколена от капсула.

Тимусът се състои от незрели Т-клетки, наречени тимоцити, както и клетки на лигавицата, наречени епителни клетки, които помагат на тимоцитите да се развият. Тимусът е най-голям и най-активен през неонаталния и пред-юношеския период. До ранните тийнейджъри тимусът започва да намалява по размер и активност и тъканта на тимуса постепенно се замества от мастна тъкан. Въпреки това, развитието на някои Т-клетки продължава през целия живот на възрастните.

Абсцес на тимуса представлява заболяване, което е рядко срещано. Абсцесът представлява ограничено възпаление, което се характеризира с наличието на гноен ексудат в новообразувана празнина, което е ограничено от капсула.

Етиология

Причините за възникването на абсцес на тимуса могат да бъдат различни. Заболяването може да се асоциира с вроден сифилис. Вроденият сифилис се причинява от предаване на спирохетата Treponema pallidum от майката на плода, което води до множество клинични прояви, вариращи от асимптомно, преждевременно раждане и широк спектър от клинични признаци и симптоми до мъртво раждане.

При първичните абсцеси, които са значително редки се развива ограничено възпаление в тимуса. При вторичните абсцеси, абсцеса възниква вследствие на инфектиране най-често на киста.

Клинична картина

Клинично абсцес на тимуса се характеризира с наличие на адинамия, непостоянна болка, температура, която може да бъде от субфебрилна до значително високи стойности. Болката може да бъде с различна интензивност и обикновено се усеща от болния най-често в областта зад гръдната кост.

Диагноза и лечение

Значение за диагнозата на заболяването имат анамнезата, клиничната картина, лабораторните показатели, образните изследвания.

От лабораторните изследвания значение имат левкоцитозата, която може да бъде значителна, ускорената скорост на утаяване на еритроцитите. Серологично изследване за вроден сифилис се извършва върху майката и бебето. Ако титрите на новородените IgG антитела са значително по-високи от тези на майката, тогава може да се потвърди вроден сифилис. Специфичният IgM при кърмачето е друг метод за потвърждение.

Лечението на абсцес на тимуса обикновено е оперативно в комбинация с антибиотични средства.

Заглавно изображение: The Journal of emergency medicine 2012