Куркуминово дърво

Куркуминово дърво (Berberis aristata), известно също като индийски берберис или дървесна куркума, е бодлив храст, принадлежащ към семейство Киселтрънови (Berberidaceae) и рода Berberis. Това е важна лечебна билка, произхождаща от региона на Северни Хималаи. Растението е полезно като антипиретично, антибактериално, антимикробно, антихепатотоксично, антихипергликемично, противораково, антиоксидантно и антилипидемично средство. Екстрактите от B. aristata и неговите формулировки също са полезни при лечение на диария, хемороиди, гинекологични разстройства, ХИВ-СПИН, остеопороза, диабет, инфекции на очите и ушите, зарастване на рани, жълтеница, кожни заболявания и маларийна треска.

Устройство на куркуминово дърво

Berberis aristata е изправен храст с височина между 2 и 3 метра. Това е дървесно растение, с кора, която изглежда жълта до кафява отвън и наситено жълта отвътре. Кората е покрита с триразклонени тръни, които са модифицирани листа и могат да бъдат премахнати ръчно на надлъжни ленти. Листата са подредени на кичури от пет до осем на брой и са приблизително 4,9 см дълги и 1,8 см широки. Те са наситено зелени на горната повърхност и светлозелени на вентралната повърхност; прости с пересто жилкуване; с кожеста текстура и са назъбени, с няколко до много малки вдлъбнатини по листния ръб.

Сезонът на цъфтежа започва в средата на март и продължава през целия месец април. Развиващите се жълти цветя са хермафродитни. Средният диаметър на напълно отворено цвете е 12,5 мм. Цветовете образуват гроздовидно съцветие, с 11 до 16 цвята в него, разположени по централно стъбло. Цветът е полисепален, с три големи и три малки чашелистчета, и полипетален, с общо шест венчелистчета. Растението произвежда гроздове със сочни, кисели, годни за консумация плодове, които са с яркочервен цвят и имат лечебни свойства. Плодовете започват да узряват от втората седмица на май и продължават да го правят през целия юни. Те са с дължина приблизително 7-10 мм, диаметър 4 мм и тегло около 227 мг.

Изображение: Dinesh Valke from Thane, India, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на куркуминово дърво

Родът Berberis обхваща приблизително 450-500 вида широколистни вечнозелени храсти и се среща в умерените и субтропичните райони на Азия, Европа и Америка. Куркуминовото дърво е родено в Хималаите, Индия и Непал. Също така се среща естествено във влажната зона на Шри Ланка.

Използваема част на куркуминово дърво

Изображение: Buddhika.jm, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

В Индия B. aristata се използва в традиционната билкова медицина. Стъблото му, корените и плодовете се прилагат в Аюрведа. Растенията в дивата природа дават около 650 гр плодове от 4 бранета. Плодът е годен за консумация и е богат на витамин C.

Химичен състав на куркуминово дърво

Кората на корена на куркуминовото дърво съдържа горчивия алкалоид берберин, който е проучен за потенциални фармакологични свойства. Билката съдържа също оксиберберин, бербамин, аромолин, протоберберинов алкалоид карахин, палматин, оксикантин и таксиламин, танини, захар, нишесте.

Лечебни свойства и приложение на куркуминово дърво

Растението се добива от дивата природа за местна употреба като храна, лекарство, източник на дървен материал и плодове. Понякога се отглежда като декорация в градините, където може да се използва като жив плет. Куркуминовото дърво се използва традиционно в индийската медицинска система като антибактериално, антидиарийно, противораково средство и при лечение на офталмологични инфекции. Коренът, стъблото и листата намират приложение при лечение на различни заболявания и се използват широко в Аюрведа.

Растението като цяло е добър източник на багрило и танин, които се използват за боядисване на дрехи и за дъбене на кожа.

Билково лекарство от куркуминово дърво се приготвя чрез варене на кората на корена и на долната част на стъблото във вода. След това разтворът се прецежда и се изпарява, докато се получи полутвърда маса, непрозрачна. Смесва се или с масло и стипца, или с опиум и лимонов сок.

Изсушеното стъбло и кората на корена на дървото са антибактериални, потогонни, слабителни, повлияващи офталмологични заболявания и тонизиращи средства. Куркуминовото дърво действа също хипогликемично, противогъбично, антипиретично, противовъзпалително, хепатопротективно, антиоксидантно, противораково. Инфузия от него се използва за лечение на малария, очни и кожни заболявания, менорагия, диария и жълтеница.

Берберинът, универсално присъстващ в коренищата на видовете Berberis, има подчертани антибактериални ефекти. Не се абсорбира значително от организма и се използва през устата за лечение на различни чревни инфекции, особено бактериална дизентерия. Не трябва да се прилага заедно с видове Glycyrrhiza (сладник), тъй като това обезсилва ефектите на берберина. Берберинът също показва антитуморна активност.

Изображение: Dinesh Valke from Thane, India, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Други употреби на куркуминово дърво

Плодове на билката се консумират сурови или варени. Добре ароматизираният плод има сладък вкус със смес от киселина и лека горчивина, причинена от семената. Плодът много се харесва на децата. Изсушава се и се използва като стафиди в Индия. Той съдържа около 2,3% протеин, 12% захари, 2% пепел, 0,6% танин, 0,4% пектин. Има 4,6 мг витамин С в 100 мл плодов сок. Плодовете се консумират главно от хора, живеещи в райони, където се среща растението, често като десерт. Те са сочни и съдържат много захари и други полезни хранителни вещества, които допълват хранителните им навици.

Корените могат да се използват за приготвяне на алкохолна напитка. Цветните пъпки на билката могат да се добавят към сосове.

Жълта боя се получава от корена и стъблото на растението. Важен източник на багрилни вещества и танин, той е може би едно от най-добрите танинови багрила, налични в Индия. Дървесината се използва като гориво. Бодливите клони се използват за ограждане около полета.

Заглавно изображение: L. Shyamal, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons