хепарин (heparin) | ATC S01XA14

Хепаринът е лекарствен препарат, който спада към групата на антикоагулантите. Той потиска коагулацията, като инхибира активността на тромбобластина и тромбина, и повишава разтварянето на образувания тромб. Използва се за лечение на варикозно разширени вени и свързаните с тях усложнения (флеботромбоза, тромбофлебит, повърхностен перифлебит, варикозни язви, следоперативен варикофлебит), за антикоагулация при екстракорпорално кръвообръщание и диализа.

Нежелани лекарствени реакции: остеопороза, алопеция, обриви, уртикария, ринит, сълзене, кожна некроза, бронхиална астма, треска, анафилактичен шок, колапс, васкуларен спазъм, повишена сколонност към кървене, хематом на мястото на инжектиране, главоболие, гадене, повръщане, болки в ставите, повишаване на кръвното налягане, тромбоцитопения (намален брой тромбоцити в кръвта).

Лекарствени взаимодействия: при комбинирането му с други противосъсирващи лекарствени средства може да се увеличи времето на кръвосъсирване. Хепаринът може да взаимодейства и с дипиридамол, декстран, хидроксихлороквин, дигиталисови препарати, тетрациклини, никотин, антихистамини.

Противопоказания: свръхчувствителност към хепарин, кръвотечение, хеморагичен инсулт, бактериален ендокардит, тежки нарушения във функциите на бъбреците и черния дроб, левкози, апластична анемия, остро развиваща се аневризма на сърцето.

Дозов режим: прилага се парентерално  в дози от 10000-20000 IU интравенозно, последвани от 8000-10000 UI на всеки 8 часа.

Дотъп до пациента: отпуска се с рецепта.