фарицимаб (faricimab) | ATC S01LA09

Фарицимаб е моноклонално антитяло, използвано за лечение на неоваскуларна макулна дегенерация, свързана с възрастта и диабетен макулен едем. Фарицимаб е първото биспецифично моноклонално антитяло, насочено както към васкуларен ендотелен растежен фактор (VEGF), така и към ангиопоетин 2 (Ang-2). Като се насочва към тези пътища, фарицимаб стабилизира кръвоносните съдове в ретината. Прилага се чрез интравитреална инжекция (инжекция в окото) от офталмолог.

Фарицимаб е разработен от Рош в Пенцберг. Фарицимаб е одобрен за медицинска употреба в Съединените щати през януари 2022 година и в Европейския съюз през септември 2022 година.

Показания

Фарицимаб е показан за лечение на възрастни пациенти със:

• неоваскуларна (мокра) макулна дегенерация свързана с възрастта (МДСВ)
• зрително увреждане поради диабетен оток на макулата (ДОМ)
• зрително увреждане, дължащо се на оток на макулата, вторично на оклузия на ретиналната вена

Противопоказания

• Свръхчувствителност към фарицимаб.
• Активни или подозирани очни или околоочни инфекции.
• Активно вътреочно възпаление.

Предупреждения и предпазни мерки

Реакции, свързани с интравитреална инжекция

Интравитреалните инжекции, включително тези с фарицимаб, се свързват с ендофталмит, вътреочно възпаление, регматогенно отлепване на ретината, разкъсване на ретината и ятрогенна травматична катаракта. Винаги трябва да се използват правилни асептични техники за инжектиране, когато се прилага фарицимаб. Пациентите трябва да бъдат инструктирани да съобщават за всякакви симптоми, като болка, загуба на зрение, фотофобия, замъглено зрение, изплуване или зачервяване, предполагащи ендофталмит или някое от гореспоменатите нежелани реакции незабавно, за да се позволи бързо и подходящо лечение. Пациентите с повишена честота на инжекции може да са изложени на повишен риск от процедурни усложнения.

Повишаване на вътреочното налягане

Преходно повишаване на вътреочното налягане (ВОН) е наблюдавано в рамките на 60 минути от интравитреални инжекции, включително такива с фарицимаб. Необходими са специални предпазни мерки при пациенти с лошо контролирана глаукома (не се инжектира докато ВОН е ≥ 30 mmHg).

Системни ефекти

Системни нежелани събития, включително артериални тромбоемболични събития, са докладвани след интравитреално инжектиране на инхибитори на васкуларен ендотелен растежен фактор (VEGF) и съществува теоретичен риск те да са свързани с инхибирането на VEGF. Ниска честота на артериални тромбоемболични събития е наблюдавана в клиничните изпитвания на фарицимаб при пациенти с МДСВ, диабетен оток на макулата и RVO. Има ограничени данни за безопасността на лечението с фарицимаб при пациенти с диабетен оток на макулата с високо кръвно налягане (≥ 140/90 mmHg) и съдово заболяване, както и при пациенти с МДСВ и RVO на възраст ≥ 85 години.

Имуногенност

Тъй като това е терапевтичен протеин, има потенциал за имуногенност с фарицимаб. Пациентите трябва да бъдат инструктирани да информират своя лекар за всякакви признаци или симптоми на вътреочно възпаление, като загуба на зрение, болка в очите, повишена чувствителност към светлина, появяващо или влошаващо се зачервяване на очите, което може да е клиничен признак, дължащ се на свръхчувствителност към фарицимаб.

Двустранно лечение

Безопасността и ефикасността на фарицимаб, прилаган едновременно в двете очи, не са проучвани. Двустранното лечение може да причини двустранни очни нежелани реакции и/или потенциално да доведе до повишаване на системната експозиция, което може да увеличи риска от системни нежелани реакции. Докато не станат налични данни за двустранна употреба, това е теоретичен риск за фарицимаб.

Едновременна употреба на други анти-VEGF

Няма налични данни за едновременната употреба на фарицимаб с анти-VEGF лекарствени продукти в едно и също око. Фарицимаб не трябва да се прилага едновременно с други анти-VEGF лекарствени продукти (системни или локални).

Отлагане на лечението

Лечението трябва да се спре при пациенти с:

• Регматогенно отлепване на ретината, етап 3 или 4 макулни дупки, счупване на ретината. Лечението не трябва да се възобновява, докато не бъде извършено адекватно възстановяване.
• Свързано с лечението намаление на най-добре коригираната зрителна острота (BCVA) от ≥ 30 букви в сравнение с последната оценка на зрителната острота. Лечението не трябва да се възобновява по-рано от следващото планирано лечение.
• Вътреочно налягане ≥ 30 mmHg.
• Субретинален кръвоизлив, обхващащ центъра на фовеята, или, ако размерът на кръвоизлива е ≥ 50%, от общата площ на лезията.
• Извършена или планирана вътреочна операция през предходните или следващите 28 дни. Лечението не трябва да се възобновява по-рано от следващото планирано лечение.

Разкъсване на пигментния епител на ретината

Разкъсването на пигментния епител на ретината (РПЕ) е усложнение на отлепването на пигментния епител (ОПЕ) при пациенти с МДСВ. Рисковите фактори, свързани с развитието на разкъсване на пигментния епител на ретината след анти-VEGF терапия за МДСВ, включват голямо и/или силно отделяне на пигментния епител. При започване на терапия с фарицимаб трябва да се внимава при пациенти с тези рискови фактори за разкъсване на пигментния епител на ретината. Разкъсването на пигментния епител на ретината разкъсвания са чести при пациенти с МДСВ с отлепване на пигментния епител, лекувани с интравитреално анти-VEGF средства, включително фарицимаб.

Популации с ограничени данни

Има ограничена информация за безопасност относно продължителни интервали на дозиране от 8 седмици или по-малко и те могат да бъдат свързани с по-висок риск от очни и системни нежелани реакции, включително сериозни нежелани реакции. Също така няма опит с лечение с фарицимаб при пациенти с диабет или RVO с неконтролирана хипертония и пациенти с RVO, при които предишната терапия е неуспешна. Тази липса на информация трябва да се вземе предвид от лекаря при лечението на такива пациенти.

Бременност и кърмене

Няма или има ограничени данни за употребата на фарицимаб при бременни жени. Системната експозиция на фарицимаб е ниска след очно приложение, но поради неговия механизъм на действие (тоест инхибиране на VEGF), фарицимаб трябва да се разглежда като потенциално тератогенен и ембрио-/фетотоксичен.

Фарицимаб не трябва да се използва по време на бременност, освен ако потенциалната полза не превишава потенциалния риск за плода.

Не е известно дали фарицимаб се екскретира в кърмата. Не може да се изключи риск за кърменото новородено/кърмаче. Фарицимаб не трябва да се използва по време на кърмене. Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови/да се въздържи лечението с фарицимаб, като се вземат предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията за жената.

Нежелани лекарствени реакции

Най-често съобщаваните нежелани реакции при употреба на фарицимаб са:

• катаракта (10%)
• кръвоизлив в конюнктивата (7%)
• отлепване на стъкловидното тяло (4%)
• повишено ВОН (4%)
• изкривяване на стъкловидното тяло (4%)
• болка в очите (3%) и ретината
• разкъсване на пигментния епител (3%)

Най-сериозните нежелани реакции са увеит (0,5%), ендофталмит (0,4%), витрит (0,4%), разкъсване на ретината (0,2%), регматогенно отлепване на ретината (0,1%) и травматична катаракта (<0,1%).

Предозиране

Предозирането с по-голям от препоръчания инжекционен обем може да повиши вътреочното налягане. В случай на предозиране, ВОН трябва да се проследява и, ако лекуващият лекар счете за необходимо, трябва да се започне подходящо лечение.

Лекарствени взаимодействия

Не са провеждани проучвания за взаимодействия. Въз основа на биотрансформацията и елиминирането на фарицимаб, не се очакват взаимодействия. Въпреки това, фарицимаб не трябва да се прилага едновременно с други системни или очни анти-VEGF (васкуларен ендотелен растежен фактор) лекарствени продукти.

Фармакологични характеристики

Фарицимаб е биспецифично антитяло (bsAb), базирано на човешки IgG1, включващо две различни тежки и две различни леки вериги, способни едновременно да се свързват както с VEGF-A, така и с Ang-2. Фарицимаб потиска ендотелната пролиферация, неоваскуларизацията и съдовия пермеабилитет, което са свързани с увеличената дебелина на ретината, наблюдавана при макулна дегенерация свързана с възрастта и диабетен оток на макулата.

Абсорбция. Cmax на несвързан плазмен фарицимаб се оценява съответно на 0,23 ± 0,07 и 0,22 ± 0,07 μg/mL при пациенти с макулна дегенерация свързана с възрастта и диабетен оток на макулата. Тези плазмени нива се достигат приблизително два дни след дозата (Tmax). Не се очаква натрупване нито във витреалната течност, нито в плазмата.

Метаболизъм. Метаболизмът на фарицимаб не е напълно характеризиран. Като антитяло се очаква фарицимаб да се катаболизира като ендогенни имуноглобулини.

Елиминация. Елиминирането на фарицимаб не е напълно характеризирано. Той може да се екскретира през бъбреците след разграждането му на по-малки пептиди и аминокиселини чрез клетъчен катаболизъм.

Полуживот. Фарицимаб има изчислен среден привиден системен полуживот от 7,5 дни.

Дозировка

Фарицимаб е под формата на инжекционен разтвор. Лекарството се инжектира в стъкловидното тяло на окото (интравитреално).

Фарицимаб трябва да се провери визуално за наличие на частици и промяна в цвета преди приложение и ако има такива, флаконът не трябва да се използва. Процедурата за интравитреално инжектиране трябва да се извърши при асептични условия, което включва използването на хирургическа дезинфекция на ръцете, стерилна покривка и стерилен спекулум за клепачите (или еквивалент). Преди инжектирането трябва да се приложи адекватна анестезия и широкоспектърен локален микробицид за дезинфекция на периокуларната кожа, клепачите и очната повърхност.

След прилагане на фарицимаб пациентите трябва да бъдат инструктирани да съобщават незабавно за всички симптоми, предполагащи ендофталмит (например загуба на зрение, болка в окото, зачервяване на окото, фотофобия, замъгляване на зрението).

Този лекарствен продукт трябва да се прилага от квалифициран лекар с опит в интравитреалните инжекции. Всеки флакон трябва да се използва само за лечение на едно око.

Неоваскуларна (мокра) макулна дегенерация свързана с възрастта (МДСВ)

Препоръчваната доза е 6 милиграма (0,05 милилитра разтвор), приложена чрез интравитреална инжекция на всеки 4 седмици (месечно) за първите 4 дози. След това се препоръчва оценка на активността на заболяването въз основа на анатомични и/или визуални резултати 20 и/или 24 седмици след започване на лечението, така че лечението да може да бъде индивидуализирано. При пациенти без активност на заболяването трябва да се обмисли прилагането на фарицимаб на всеки 16 седмици (4 месеца). При пациенти с активност на заболяването трябва да се има предвид лечение на всеки 8 седмици (2 месеца) или 12 седмици (3 месеца). Ако анатомичните и/или визуалните резултати се променят, интервалът на лечение трябва да се коригира съответно и трябва да се приложи намаляване на интервала, ако анатомичните и/или зрителните резултати се влошат.

Зрително увреждане поради диабетен макулен едем

Препоръчваната доза е 6 милиграма (0,05 милилитра разтвор), приложена чрез интравитреална инжекция на всеки 4 седмици (месечно) за първите 4 дози. След това лечението се индивидуализира въз основа на преценката на лекаря за анатомичните и/или визуални резултати на пациента, интервалът на дозиране може да бъде удължен до всеки 16 седмици (4 месеца), на стъпки от до 4 седмици. Ако анатомичните и/или зрителните резултати се променят, интервалът на лечение трябва да се коригира съответно и трябва да се приложи намаляване на интервала, ако анатомичните и/или зрителните резултати се влошат. Интервали на лечение по-кратки от 4 седмици между инжекциите не са проучени.

Оток на макулата вследствие на оклузия на ретиналната вена

Препоръчваната доза е 6 милиграма (0,05 милилитра разтвор), приложена чрез интравитреална инжекция на всеки 4 седмици (месечно). Може да са необходими 3 или повече последователни месечни инжекции. Въз основа на преценката на лекаря за анатомичните и/или зрителни резултати на пациента, интервалът на дозиране може да бъде удължен на стъпки до 4 седмици. Ако анатомичните и/или визуалните резултати се променят, интервалът на лечение трябва да се коригира съответно и трябва да се приложи намаляване на интервала, ако анатомичните и/или зрителните резултати се влошат.

Заглавно изображение: CCO Public domain