амикацин (amikacin) | ATC S01AA21

Амикацинът е антибиотик, който спада към групата на аминогликозидите. Той потиска протеиновата синтеза в микроорганизмите и действа бактерицидно. Той се свързва с 30S-субединицата (разцепвайки я) на рибозомите като потиска началната фаза и фазата на елонгация. Използва се за лечение на очни инфекции, причинени от чувствителни към амикацин микроорганизми.

Нежелани лекарствени реакции: повишаване на чернодробните ензими, намаляване на слуха, шум в ушите, нефротоксичност, загуба на апетит, гадене, повръщане, кожен обрив, зачервяване,  главоболие, стоматит, тромбоцитопения (намален брой тромбоцити в кръвта), левкоцитопения (намален брой левкоцити в кръвта), анемия, сърбеж.

Лекарствени взаимодействия: трябва да се избягва едновременното приложение на амикацин със стрептомицин, полимиксин Б, колистин, неомицин, ванкомицин, гентамицин, цефалоспорини, етакринова киселина, фуроземид, манитол, цисплатин, амфотерицин Б, тетрациклини, хлорамфeникол, линкомицин и ботулинов токсин.

Противопоказания: свръхчувствителност към аминогликозиди.

Дозов режим: прилага се парентерално в дози от 15-20 мг/кг за 24 часа, разделени на 1-3 приема. Денонощната доза не трябва да надвишава 1,5 грама.

Достъп до пациента: отпуска се с рецепта.