еритромицин (erythromycin) | ATC S01AA17

Еритромицинът е антибиотик, който спада към групата на макролидите. Той потиска протеиновата синтеза по време на фазата на елонгация чрез обратимо свързване към рибозомната 50S-субединица и повлиява транслацията на активираните аминокиселини върху нарастващата пептидна верига. Еритромицинът има бактериостатичен ефект. Използва се за лечение на очни инфекции, причинени от чувствителни към еритромицин микроорганизми.

Нежелани лекарствени реакции: гадене, повръщане, диария, колит, жлъчен застой, коремна болка, кожни обриви, сърбеж, увреждане на слуха.

Лекарствени взаимодействия: еритромицинът повишава плазмените нива на теофилин, карбамазепин, фенитоин, хексобарбитал, циклоспорин и дигоксин. При комбинирането на еритромицин с астемизол, терфенадин или други антихистаминови препарати се повишава рискът от ритъмни нарушения.

Противопоказания: свръхчувствителност към макролиди.

Дозов режим: прилага се в дози за възрастни по 1-2 грама за 24 часа, разпределени в 3-4 приема. При деца се прилага в дози по 30-50 мг/кг за 24 часа, разделени в 4 приема.

Достъп до пациента: отпуска се с рецепта.