рифамицин (rifamycin) | ATC S01AA16

Рифамицинът е лекарствен препарат, който спада към групата на антимикобактериалните средства. Той има бактерицидно действие, което е свързано с инхибиране на синтезата на РНК в микроорганизмите. Използва се за лечение на очни инфекции, причинени от чувствителни към рифамицин микроорганизми.

Нежелани лекарствени реакции: гадене, повръщане, диария, анорексия, ерозивен гастрит, повишени чернодробни ензими, кожен обрив, еозинофилия, ангиоедем, треска, левкопения (намален брой левкоцити в кръвта), менструални нарушения, главоболие, замъглено зрение, атаксия, дезориентация, мускулна слабост, интерстициален нефрит, херпес.

Лекарствени взаимодействия: антиациди, опиати, антихолинергици и кетоконазол намаляват бионаличността на рифамицин. Има повишен риск от чернодробна дисфункция при комбиниране на рифамицин с изониазид и пиразинамид. Рифамицинът може да взаимодейства с антикоагуланти, перорални антидиабетични средства, орални контрацептиви, дигиталис, антиаритмични средства, кортикостероиди, дапсон, фенитоин, хексобарбитал, нортриптилин, бензодиазепини, теофилин, хлорамфеникол, кетоконазол, итраконазол, циклоспорин, азатиоприн, бета-блокери, калциеви антагонисти, еналаприл, циметидин.

Противопоказания: свръхчувствителност към рифамицин, жълтеница, тежки бъбречни увреждания, бременност, кърмене.

Дозов режим: орален прием в дози за възрастни по 500-750 мг на всеки 8 часа. При деца се прилага в дози от 125 мг на всеки 12 часа.

Достъп до пациента: отпуска се с рецепта.