дименхидринат, комбинации (dimenhydrinate, combinations) | ATC R06AA61

Дименхидринат е сол на дифенхидрамин и 8-хлоротеофилин и следователно комбинация от две активни съставки. Дифенхидраминът е H1 рецепторен антагонист (антихистамин от първо поколение) и се използва предимно като средство против гадене и повръщане (антиеметик) и като успокоително.

Димехидринатът е описан за първи път в литературата през 1949 година и е патентован през 1950 година. Ранните изследвания на дименхидринат се фокусират върху ролята му като антихистамин за уртикария. Лечението на болестта по време на пътуване е случайно откритие.

Дименхидринат се използва както самостоятелно така и в комбинации с други вещества, като например кофеин.

Показания

Дименхидринатът е активно вещество, което действа срещу болестта на пътуването. Кофеинът упражнява стимулиращ ефект върху нервната система, противодействайки на сънливостта, която дименхидринатът може да причини.

Дименхидринат, комбинации с кофеин е лекарство, което е показано за профилактика и лечение на симптомите на болестта при пътуване (по суша, въздух или море), проявяваща се като гадене, повръщане и/или световъртеж при възрастни и деца над 12 години.

Противопоказания

Дименхидринат не трябва да се използва при:

• Свръхчувствителност/алергия към дименхидринат, други антихистамини или друг компонент на лекарството
• Остър астматичен пристъп
• Закритоъгълна глаукома
• Феохромоцитом
• Порфирия
• Хиперплазия на простатата с образуване на остатъчна урина
• Припадъци (епилепсия, еклампсия)
• Злоупотреба с алкохол

Налични са следните относителни противопоказания при употреба на дименхидринат:

• Нарушена чернодробна функция
• Сърдечни аритмии
• Нисък калий (хипокалиемия)
• Нисък магнезий (хипомагнезиемия)
• Брадикардия
• Вроден синдром на удължен QT интервал или други клинично значими сърдечни нарушения (особено коронарна артериална болест, нарушения на проводимостта)Едновременна употреба на лекарства, които също удължават QT интервала (например антиаритмици клас IA или III, антибиотици, антималарийни средства, антихистамини, невролептици) или водят до хипокалиемия
• Бронхиална астма
• Гадене поради стеснен изход на стомаха (пилорна стеноза)

Предупреждения и предпазни мерки

Бъбречна недостатъчност. Може да настъпи натрупване на дименхидринат, тъй като той и неговите метаболити се екскретират в урината.

Чернодробна недостатъчност. Може да настъпи натрупване на дименхидринат поради високия му чернодробен метаболизъм.

Пациенти, страдащи от глаукома, хиперплазия на простатата или обструкция на пикочния мехур, артериална хипертония, сърдечна аритмия, миастения гравис, пептична язва, стеноза или чревна обструкция. Влошаване може да настъпи от антихолинергичните ефекти на дименхидрината.

Заболявания на долните дихателни пътища, като бронхиална астма, белодробен емфизем или хронична обструктивна белодробна болест. H1 антихистамините могат да сгъстят бронхиалните секрети поради техните антихолинергични ефекти.

Епилепсия. Антихистамините понякога се свързват с парадоксални реакции на свръхвъзбудимост.

Апендицит. Поради антиеметичния си ефект може да забави диагностицирането на апендицит.

Ототоксичност. Дименхидринатът може да облекчи световъртежа, шума в ушите и световъртежа, като по този начин може да маскира ототоксичността, предизвикана от ототоксични лекарства.

Фоточувствителност. Дименхидринатът може да доведе до явления на фоточувствителност, затова се препоръчва да не правите слънчеви бани по време на лечението и да се предпазвате със слънцезащитни филтри.

Екстремни температури. Може да влоши топлинния удар поради намаленото изпотяване, причинено от неговите антихолинергични ефекти. Препоръчително е да се избягва излагането на много високи температури и да се спазват адекватни хигиенно-диетични мерки, като подходяща аерация и хидратация.

Бременност и кърмене

Проучвания върху репродукцията са проведени при плъхове при дози до 20 пъти по-високи от дозата при хора и при зайци в дози до 25 пъти по-високи от дозата при хора (на база милиграми/килограм телесно тегло) и не са установили доказателства за нарушена плодовитост или увреждане на плода поради дименхидринат. Няма адекватни и добре контролирани проучвания при бременни жени.

Въпреки това, клиничните проучвания при бременни жени не показват, че дименхидринат повишава риска от аномалии, когато се прилага, през който и да е триместър на бременността. Независимо от това, тъй като проучванията при хора не могат да изключат възможността за увреждане, дименхидринат трябва да се използва по време на бременност само ако е абсолютно необходимо.

Малки количества дименхидринат се екскретират в кърмата. Поради възможността от нежелани реакции при кърмачета трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или да се преустанови лекарството, като се вземе предвид важността на лекарството за майката.

Нежелани лекарствени реакции

При използване на дименхидринат могат да се наблюдават следните нежелани реакции:

• Алергични реакции - рядко (0,01-0,1%) кожни алергични реакции, фотодерматоза; много рядко (по-малко от 0,01%) синдром на Lyell.
• От страна на храносмилателната система - често (1-10%) гадене, повръщане, диария или запек, коремна болка, сухота в устата; много рядко (по-малко от 0,01%) холестатична жълтеница, нарушена чернодробна функция.
• От страна на нервната система - много често (повече от 10%) сънливост, замаяност, нарушена концентрация; често (1-10%) възбуда, тревожност и тремор (по-често при деца), бърза умора, нарушено зрение, повишено вътреочно налягане; рядко (0,1-1%) диплопия, шум в ушите; рядко (0,01-0,1%) главоболие, безсъние.
• Други нежелани реакции често са (1-10%) задържане на урина, мускулна слабост; рядко (0,01-0,1%) тахикардия, артериална хипотония.

Продължителната и/или кумулативна употреба на антихолинергични лекарства, включително антихистамини от първо поколение, е свързана с по-висок риск от когнитивен спад и деменция при по-възрастните хора.

Предозиране

Бебета и деца, претърпели предозиране, може да проявят симптоми като халюцинации, конвулсии или дори и смърт. При възрастни пациенти предозирането с дименхидринат може да се прояви със сънливост, конвулсии, кома или респираторна депресия.

Токсичността на дименхидринат засяга и в автономната нервна система, главно в нервно-мускулната връзка, което води до атаксия, екстрапирамиден синдром, както и промяна на постганглионарната симпатикова връзка, причиняваща задържане на урина, дилатация на зеницата, тахикардия, суха кожа и лигавици. Значително предозиране може да доведе до инфаркт на миокарда, камерна аритмия, кома и смърт.

Лекарствени взаимодействия

Дименхидринат има много възможни лекарствени взаимодействия. Повечето от тези взаимодействия повишават риска от странични ефекти.

Бензодиазепини

Бензодиазепините могат да взаимодействат с дименхидринат, потенциално влошавайки страничните ефекти като сънливост, нарушен фокус и замаяност. Примери за бензодиазепини включват лоразепам, алпразолам, диазепам, клоназепам.

Други антихистамини

Дименхидринат е антихистамин. Антихистамините са лекарства, използвани за лечение на различни състояния, включително алергии, копривна треска, атопичен дерматит и болест при пътуване. Има три вида антихистамини: първо поколение, второ поколение и трето поколение. Антихистамините от първо поколение преминават кръвно-мозъчната бариера и причиняват странични ефекти като сънливост, сухота в устата и замъглено зрение. Антихистамините от второ и трето поколение не преминават кръвно-мозъчната бариера толкова лесно и причиняват по-малко нежелани реакции.

Ако дименхидринат се приема с друг антихистамин, може да има по-голям риск от странични ефекти, свързани с антихистамините. Това е особено проявено ако дименхидринат се приема с антихистамин от първо поколение. Поради тази причина е най-добре да избягвате комбинирането на множество антихистамини и да обсъдите алтернативни възможности за лечение.

Опиоиди

Опиоидните лекарства се използват за лечение на болка. Те обаче могат да причинят сериозни странични ефекти, като силна сънливост, объркване и затруднено концентриране. Те имат подобни страничните ефекти с дименхидринат, така че когато се комбинират, рискът от тежка седация, объркване и затруднено концентриране е по-голям.

Други седативни лекарства

Опиоидите и бензодиазепините са седативни средства. Подобно на взаимодействията му с тези лекарства, комбинирането на дименхидринат може да увеличи риска от тежки странични ефекти като силна сънливост, нарушения в мисловната дейност и проблеми с баланса. Примерите за седативни средства включват фенобарбитал, езопиклон, золпидем, циклобензаприн.

Антихолинергични лекарства

Антихолинергиците са лекарства, които блокират действието на ацетилхолин в нервната система. Използват за лечение на здравословни състояния като уринарна инконтиненция, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), проблеми със съня и болест при пътуване. Те причиняват нежелани реакции като замъглено зрение, сухота в устата, запек и проблеми с паметта.

Дименхидринат има антихолинергична активност. Комбинирането на дименхидринат с антихолинергици може да влоши тези нежелани реакции.

Оксибати

Калциев, магнезиев, калиев и натриев оксибат и натриев оксибат са лекарства, използвани за лечение на катаплексия и нарколепсия. Ако се комбинират с дименхидринат, те имат потенциал да причинят сериозни странични ефекти, включително екстремна сънливост, затруднено дишане, кома и дори смърт.

Алкохол

Консумацията на алкохол причинява подобни странични ефекти като дименхидринат. Тези ефекти включват сънливост, замаяност, нарушена координация и затруднено концентриране. Комбинирането на дименхидринат с алкохол може да влоши тези ефекти и да влоши болестта по време на пътуване. Затова е най-добре да се избягва приема на алкохолни напитки, ако се приема дименхидринат.

Клинична фармакология

Дифенхидраминът, активната част от молекулата на дименхидрината, има антихистаминови, антихолинергични, антимускаринови, антиеметични и локални анестетични свойства. Той също така показва депресивни ефекти върху централната нервна система. Антихолинергичните ефекти инхибират вестибуларната и лабиринтната стимулация, която възниква при пътуване и световъртеж. Антимускариновите ефекти са отговорни за седацията, с особеността, че те прогресивно намаляват, когато лекарството се прилага многократно, развивайки толерантност. Механизмът на антиеметичния ефект на дименхидрата не е известен, въпреки че е известно, че дименхидринатът антагонизира еметичния отговор към апоморфина.

Фармакокинетика

Дименхидринат се прилага перорално и парентерално и се абсорбира много добре. Антиеметичният ефект се появява 15-30 минути след перорално приложение, 20-30 минути след интрамускулно приложение и почти веднага след интравенозно приложение. Продължителността на ефекта е от 3 до 6 часа. В проучване при здрави доброволци, които дъвчат дъвка с 25 милиграма дименхидринат в продължение на 1 час, максимални плазмени концентрации са наблюдавани на 2,6 часа. Плазменият полуживот е 10 часа.

Не е известно как се разпределя в тялото, въпреки че дифенхидраминът, активната част от молекулата, е широко разпространен в тялото, включително централната нервна система. Дифенхидраминът се метаболизира екстензивно в черния дроб, като се елиминира като метаболити в 24-часовата урина. Елиминационният полуживот на дифенхидрамин е 3,5 часа.

Дозировка

Дименхидринат, комбинации с кофеин е под формата на таблетки за прием през устата. Препоръчва се прием на първата доза поне половин час преди започване на пътуване (за предпочитане 1-2 часа преди) с поне 4 часа между една доза и следващата. Препоръчително е таблетките да се приемат с храна, вода или мляко, за да се сведе до минимум стомашното дразнене. Не трябва да се приема последната доза в рамките на 6 часа преди лягане, за да избегнете евентуално безсъние, особено при пациенти със затруднение в заспиването.

Трябва да се направи консултация с лекар, ако след 7 дни няма подобрение в състоянието.

Препоръчителната доза за възрастни и деца над 12 години е 1 или 2 таблетки на прием. При необходимост може да се прилага през 4 - 6 часа.

Не трябва да се приемат повече от 8 таблетки на ден (съответстващи на 400 милиграма дименхидринат и 400 милиграма кофеин).

Заглавно изображение: CCO Public domain