левосулпирид (levosulpiride) | ATC N05AL07

Левосулпирид е бензамидно антипсихотично лекарство, селективен антагонист на активността на допаминов D2 рецептор както на централно, така и на периферно ниво. Левосулпирид е атипично антипсихотично и прокинетично лекарство, което също има свойства за подобряване на настроението. Не изглежда да повлиява рецепторите на норепинефрин, ацетилхолин, серотонин, хистамин или гама-аминомаслена киселина (GABA).

Показания

Левосулпирид е показан при диспепсия, анорексия, гадене и повръщане, усещане за напрежение в епигастриума, оригване, метеоризъм, диария или запек.

Показан е и при неврологични заболявания като постпрандиално главоболие, клъстърно главоболие, тензионен тип главоболие, класическа мигрена и при психични разстройства като депресивни състояния, соматоформни разстройства и остра и хронична шизофрения, особено тези с преобладаване на негативни симптоми. Лекарството е доказано ефективно при пациенти със замаяност от централен или периферен произход, както и миофасциална болка, шум в ушите и преждевременна еякулация.

Левосулпирид има ефикасност, значително сравнима с тази на цизаприд за намаляване на времето за изпразване на стомаха, но проучванията показват, че някои симптоми, които оказват силно влияние върху ежедневните дейности на пациентите, като гадене, повръщане и ранно усещане за ситост, се подобряват по-очевидно с левосулпирид, отколкото с цизаприд.

При лечението на диспепсия е доказано, че е еднакво поносим, но значително по-ефективен от домперидон и метоклопрамид за подобряване на симптомите на заболяването.

При лечението на преждевременна еякулация води до забележими подобрения при приблизително половината от лекуваните пациенти. При острото лечение на психоза приложението на левосулпирид е по-малко ефективно, но по-поносимо от това на халоперидол.

Противопоказания

Левосулпирид е противопоказан при лица с известна свръхчувствителност към активната съставка или към някое от помощните вещества, присъстващи във фармацевтичната формулировка. Също така е противопоказан при пациенти, страдащи от феохромоцитом, тъй като може да причини хипертонична криза, вероятно поради освобождаването на катехоламини от тумора. Ако възникнат тези хипертонични кризи, е възможно пациентът да се лекува с фентоламин.

Левосулпирид не трябва да се използва и при:

• пациенти, страдащи от епилепсия или при маниакални състояния и маниакални фази на маниакално-депресивна психоза
• състояния на тревожност, афект, агресия и психомоторна възбуда
• остро отравяне с лекарства, които потискат централната нервна система (алкохол, сънотворни, опиоидни аналгетици и други)
• хиперпролактинемия

Предупреждения и предпазни мерки

Левосулпирид трябва да се използва с повишено внимание при:

• пациенти с рискови фактори за венозен тромбоемболизъм (съобщения за случаи на венозен тромбоемболизъм при пациенти, лекувани с антипсихотици)
• удължаване на QT интервала на електрокардиограмата
• инсулт (повишен риск от мозъчносъдови събития при пациенти с деменция)
• пациенти, лекувани с атипични антипсихотици
• бъбречна недостатъчност
• епилепсия
• паркинсонизъм
• млади жени с нередовен менструален цикъл

Левосулпирид не трябва да се прилага, когато стимулирането на стомашно-чревния мотилитет може да бъде опасно (стомашно-чревен кръвоизлив, чревна перфорация, механична обструкция на червата).

Ако се развие хипертермия (проява на злокачествен невролептичен синдром), сулпиридът трябва да се преустанови.

По време на лечението трябва да се избягва шофиране на превозни средства и други дейности, които изискват повишено внимание и скорост на умствени и двигателни реакции, както и да се избягва употребата на алкохол.

Бременност и кърмене

Левосулпирид не трябва да се прилага по време на бременност или по време на кърмене. Излагането на типични или атипични антипсихотици, включително левосулпирид, по време на третия триместър на бременността може да предизвика екстрапирамидни симптоми или симптоми на отнемане при новороденото. Съобщава се за: възбуда, хипертония, хипотония, тремор, сънливост, респираторен дистрес, нарушения в приема на храна.

Тъй като левосулпирид преминава в кърмата в относително големи количества и може да причини нежелани реакции при кърмачето, не трябва да се използва по време на кърмене.

Нежелани лекарствени реакции

Лекарството показва добра поносимост, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, особено в дозите, които обикновено се използват при лечението на стомашни заболявания. Проучванията показват липсата на странични ефекти от натрупване, отнемане и толерантност, когато се използват за лечение на психични разстройства. Изследванията върху животни не показват ефект върху потомството, но като предпазна мярка не се препоръчва да се приема по време на бременност.

В случай на продължително приложение с течение на времето, левосулпирид, действайки върху хипоталамо-хипофизно-половата ос, може да доведе до появата на някои нарушения като:

• аменорея
• гинекомастия
• галакторея
• хиперпролактинемия
• промени в либидото

Подобни ефекти са регистрирани и при употребата на много други невролептични лекарства.

Левосулпирид в редки случаи може да доведе до:

• удължаване на QT интервала
• камерни аритмии (torsades de pointes, камерна тахикардия, камерна фибрилация) до сърдечен арест

Двигателни нарушения като дискинезия, тремор и признаци на паркинсонизъм също са докладвани, особено при дози, използвани за лечение на психични разстройства.

Симптоми на предозиране

Симптомите на предозиране с левосулпирид са:

• замъглено зрение
• артериална хипертония
• аритмия
• тежка седация
• сухота в устата
• гадене
• повръщане
• екстрапирамидни симптоми
• повишено изпотяване.

Лекарствени взаимодействия

Тиазидните и тиазидоподобните диуретици могат да увеличат нежеланите/токсични ефекти на левосулпирид.

Левосулпирид усилва ефекта на морфинови производни, барбитурати, бензодиазепини, клонидин и алкохол. Едновременната употреба с антихипертензивни лекарства повишава риска от развитие на ортостатична хипотония. Несъвместим с леводопа (антагонизъм).

Фармакологични характеристики

Аналогично на сулпиридния изомер, молекулата се свързва селективно и с антагонистичен ефект към D2 (и в по-малка степен към D3) рецепторите на допамина, главно на периферно ниво и само при по-високи дози, отколкото в централната нервна система. В сравнение с дясновъртящия енантиомер, левосулпиридът показва по-висока скорост на действие, както и по-голяма селективност.

Левосулпирид действа и като агонист на серотониновия 5-НТ4 рецептор, което придава на молекулата прохолинергичен ефект, отговорен за нейните антидиспептични и прокинетични свойства.

При високи дози, подобно на сулпирид, той се свързва с централните допаминергични рецептори: при ниски дози той има антагонистичен ефект върху D2-тип пресинаптичните рецептори, като по този начин определя дезинхибирането на допаминергичното предаване и показва антидепресивен ефект, докато във високи дози той също блокира постсинаптични ефекти, водещи до антипсихотични ефекти. Той също така определя на централно ниво дезинхибиране на глутаминергичното предаване, медиирано от допаминовите D4 рецептори, активирането на GHB рецептора и индукцията на генна експресия, които допринасят за неговите антидепресантни, анксиолитични и антипсихотични ефекти.

Други ефекти на лекарството се състоят в инхибиране на повръщане, предизвикано от апоморфин, хиперпролактинемия, леко намаляване на периферното съдово съпротивление. Експерименталните проучвания също така подчертават повишаване на подвижността и кръвния поток на стомашно ниво. Вероятно този последен ефект може да е отговорен за лечебното действие, наблюдавано при стомашни язви при животински модели (гризачи и примати).

Левосулпирид след перорално приложение се абсорбира бързо от стомашно-чревния тракт. Максималната плазмена концентрация (Cmax) се достига в рамките на 3 часа след приема. Полуживотът на лекарството е около 4 часа. Лекарството се елиминира от тялото главно чрез урината.

Дозировка

Левосулпирид може да се прилага интрамускулно, интравенозно и перорално. Обикновено се приема през първата половина на деня (не по-късно от 16:00 часа) в 2-3 дози. Дозата се избира индивидуално в зависимост от показанията, поносимостта и клиничната картина на заболяването. Единична доза е 50-100 милиграма, средната е 100-600 милиграма/ден, най-високата дневна доза е 1200 милиграма. При пациенти в старческа възраст и с бъбречна недостатъчност лечението започва с по-ниски дози и при необходимост постепенно се повишава. Деца над 14 години: 3–5 милиграма/килограм/ден (при необходимост до 10 милиграма/килограм/ден).

При диспепсия се прилагат 25 милиграма левосулпирид (еквивалент на една таблетка) при възрастни, 3 пъти на ден и за предпочитане преди основните хранения. Ако пациентите имат значително гадене или повръщане, пероралното приложение може да не е осъществимо и в този случай лечението започва с инжекционния разтвор, винаги в доза от 25 милиграма, интрамускулно или интравенозно, 2 или 3 пъти на ден. В рамките на няколко дни, след облекчаване на симптомите, е възможно да се премине към перорално приложение.

При депресивни състояния при възрастни препоръчваната дневна доза варира от 150 до 300 милиграма.

Заглавно изображение: CCO Public domain