софосбувир (sofosbuvir) | ATC J05AX15

Софосбувир е директно действащо антивирусно средство, използвано за лечение на специфични инфекции с вируса на хепатит С (HCV) в комбинация с други антивирусни средства.

Вирусът на хепатит С е едноверижен РНК вирус, който е категоризиран в девет различни генотипа, като генотип 1 е най-често срещаният в Съединените щати и засяга 72% от всички пациенти с хроничен HCV. Възможностите за лечение на хроничен хепатит С са напреднали значително от 2011 година, с разработването на директно действащи антивирусни средства като софосбувир.

Показания за употреба

Софосбувир е показан в комбинация с други лекарствени продукти за лечение на хроничен хепатит C при възрастни и педиатрични пациенти на и над 3 години.

Противопоказания за употреба

Свръхчувствителност към софосбувир. Не се препоръчва прием на лекарствени продукти, които са силни индуктори на P- гликопротеина (P-gp) в червата (карбамазепин, фенобарбитал, фенитоин, рифампицин и жълт кантарион). Едновременното приложение ще намали значително плазмената концентрация на софосбувир и би могло да доведе до загуба на ефикасността му.

Предупреждения и предпазни мерки

Софосбувир не се препоръчва за приложение като монотерапия и трябва да се предписва в комбинация с други лекарствени продукти за лечение на хепатит С инфекция. Ако се спре окончателно употребата на другите лекарствени продукти, използвани в комбинация със софосбувир, следва да се преустанови и употребата му.

Тежка брадикардия и сърдечен блок

Наблюдавани са животозастрашаващи случаи на тежка форма на брадикардия и сърдечен блок, когато се използват схеми на лечение, включващи софосбувир, в комбинация с амиодарон. Брадикардия обикновено възниква в рамките на часове до дни, но са наблюдавани случаи с по-дълго време до появата й, предимно до 2 седмици след започване на лечение за хроничен хепатит C.

Амиодарон трябва да се използва при пациенти, приемащи софосбувир, само когато имат непоносимост към други алтернативни антиаритмични лекарства или те са противопоказани.

Коинфекция с хепатит С и хепатит В вирус (HCV/HBV)

По време на или след лечение с директно действащи антивирусни средства са съобщени случаи на реактивация на вирус на хепатит B (HBV), някои от тях фатални. При всички пациенти трябва да се направи скрининг за HBV преди започване на терапията. При коинфектираните с HCV/HBV пациенти има риск от реактивация на HBV и следва да бъдат наблюдавани и контролирани според актуалните клинични ръководства.

Лекувани преди това пациенти с инфекция с HCV генотип 1, 4, 5 и 6

Софосбувир не е проучван в проучване фаза 3 при лекувани преди това пациенти с инфекция с HCV генотип 1, 4, 5 и 6. Следователно оптималната продължителност на лечението в тази популация не е установена.

Трябва да се обмисли лечение на тези пациенти и евентуално удължаване на продължителността на терапията със софосбувир, пегинтерферон алфа и рибавирин над 12 седмици и до 24 седмици, особено за тези подгрупи, които имат един или повече фактори, свързани анамнестично с по-ниски честоти на отговор на лечение, базирано на схеми с интерферон (напреднала фиброза/цироза, високи изходни вирусни концентрации, негроидна раса).

Лечение на пациенти с инфекция с HCV генотип 5 или 6

Клиничните данни в подкрепа на употребата на софосбувир при пациенти с инфекция с HCV генотип 5 и 6 са много ограничени.

Едновременно приложение с други директно действащи антивирусни средства срещу HCV

Софосбувир трябва да се прилага едновременно с други директно действащи антивирусни лекарствени продукти, само ако се смята, че ползите надвишават рисковете на база на наличните данни. Няма данни, които да подкрепят едновременното приложение на софосбувир и телпревир или боцепревир.

Бременност и съпътстваща употреба на рибавирин

Когато софосбувир се използва в комбинация с рибавирин или пегинтерферон алфа/рибавирин, жени с детероден потенциал или техните партньори трябва да използват ефективна форма на контрацепция по време на лечението и в продължение на известен период от време след лечението, както се препоръчва в кратката характеристика на продукта рибавирин.

Употреба с умерени индуктори на P-gp

Лекарствени продукти, които са умерени индуктори на P-gp в червата (например модафинил, окскарбазепин и рифапентин), могат да намалят плазмената концентрация на софосбувир, което да доведе до намален терапевтичен ефект на софосбувир. Едновременното приложение на такива лекарствени продукти не се препоръчва.

Употреба при пациенти с диабет

След започване на лечение за HCV инфекция с директно действащо антивирусно средство при пациенти с диабет може да настъпи подобрение в контрола на глюкозата, което потенциално да доведе до симптоматична хипогликемия. Нивата на глюкозата при пациенти с диабет, започващи терапия с директно действащо антивирусно средство, трябва да се наблюдават внимателно, особено през първите 3 месеца, а противодиабетните им лекарства – да се променят, когато е необходимо. Лекарят, който отговаря за противодиабетното лечение на пациента, трябва да бъде информиран при започване на терапия с директно действащо антивирусно средство.

Бъбречно увреждане

Данните за безопасност са ограничени при пациенти с тежко бъбречно увреждане, налагащо хемодиализа. Софосбувир може да се използва при тези пациенти без коригиране на дозата, когато не са налични други подходящи възможности за лечение.

Бременност и кърмене

Липсват или има ограничени данни (наблюдавани по-малко от 300 случая на бременност) от употребата на софосбувир при бременни жени.

Проучванията при животни не показват преки или непреки вредни въздействия, свързани с репродуктивна токсичност. Не са наблюдавани ефекти върху развитието на фетуса при плъхове и зайци при най-високите изследвани дози. Не е било възможно обаче напълно да се оценят границите на постигнатата при плъхове експозиция на софосбувир в сравнение с тази при хора при препоръчителната клинична доза.

Като предпазна мярка е за предпочитане да се избягва употребата на софосбувир по време на бременност.

Не е известно дали софосбувир и неговите метаболити се екскретират в кърмата. Наличните фармакокинетични данни при животни показват екскреция на метаболити в млякото. Не може да се изключи риск за новородените/кърмачетата. По тази причина не трябва да се използва в периода на кърмене.

Нежелани лекарствени ефекти

Софосбувир, използван самостоятелно и в комбинация с други лекарства като рибавирин със или без пегинтерферон, има добър профил на безопасност. Честите нежелани реакции са:

• умора
• главоболие
• гадене
• обрив
• раздразнителност
• замаяност
• болки в гърба
• анемия
• слабост
• намален апетит
• втрисане
• грипоподобно заболяване
• треска
• диария
• болки в ставите
• нисък брой на белите кръвни клетки (неутропения)
• нисък брой кръвни клетки (панцитопения)

Повечето странични ефекти са значително по-чести при режимите, съдържащи интерферон, в сравнение с тези без интерферон. Например, умората и главоболието се намаляват почти наполовина, грипоподобните симптоми се намаляват до 3–6% в сравнение с 16–18%, а неутропенията почти липсва при лечение без интерферон.

Симптоми на предозиране

Най-високата документирана доза софосбувир е единична супратерапевтична доза от 1 200 милиграма, приложена на 59 здрави доброволци. В това проучване не са наблюдавани неблагоприятни ефекти при това дозово ниво и нежеланите реакции са сходни по честота и тежест с тези, съобщавани в групите на лечение с плацебо и групите на лечение със софосбувир 400 милиграма. Ефектите при по-високи дози не са известни.

Лекарствени взаимодействия

Лекарствени продукти, които са силни индуктори на P-gp в червата (карбамазепин, фенобарбитал, фенитоин, рифампицин и жълт кантарион), могат значително да намалят плазмената концентрация на софосбувир, което да доведе до намаление на терапевтичния му ефект. Лекарствените продукти, които са умерени индуктори на P-gp в червата (модафинил, окскарбазепин и рифапентин), могат да намалят плазмената концентрация на софосбувир, което да доведе до намален терапевтичен ефект на последния.

Вътреклетъчното метаболитно активиране на софосбувир се медиира от хидролаза, обикновено с нисък афинитет и висок капацитет, и нуклеотидно фосфорилиране, които е малко вероятно да бъдат засегнати от приемани едновременно лекарствени продукти.

При пациенти, лекувани с антагонисти на витамин K се препоръчва внимателно проследяване на стойностите на международното нормализирано съотношение (INR), тъй като чернодробната функция може да се промени по време на лечението със софосбувир.

Фармакокинетиката на лекарствата, които се метаболизират в черния дроб (например имуносупресивни средства, като инхибитори на калциневрин), може да бъде повлияна от промени в чернодробната функция по време на лечение с действащи антивирусни средства, свързано с изчистването на HCV вируса.

Фармакологични характеристики

Софосбувир е нуклеотидно предлекарство, което се метаболизира във висока степен. Активният метаболит се образува в хепатоцитите и не се установява в плазмата. Преобладаващият (над 90%) метаболит, GS-331007, е неактивен. Той се образува чрез последващи и успоредни на образуването на активния метаболит метаболитни пътища.

Фармакокинетичните свойства на софосбувир и на основния циркулиращ метаболит GS-331007 са оценени при здрави възрастни доброволци и при пациенти с хроничен хепатит C. След перорално приложение, софосбувир се абсорбира бързо и пикова плазмена концентрация се наблюдава 0,5-2 часа след приема на дозата, независимо от дозовото ниво. Пикова плазмена концентрация на GS-331007 се наблюдава между 2 до 4 часа след приема на дозата.

Дозировка и начин на употреба

Препоръчителната доза софосбувир при възрастни е 400 милиграма, приета перорално веднъж дневно с храна. Препоръчителната доза при педиатрични пациенти на и над 3 години се базира на теглото. Медикаментът трябва да се приема с храна. Пациентите трябва да бъдат инструктирани да гълтат таблетката цяла. Филмираната таблетка не трябва да се дъвче или разтрошава поради горчивия вкус на активното вещество.

Заглавно изображение: CCO Public domain