марибавир (maribavir) | ATC J05AX10

Марибавир е експериментален кандидат за перорално антивирусно лекарство, лицензиран от ViroPharma от GlaxoSmithKline през 2003 година за профилактика и лечение на човешка цитомегаловирусна болест при пациенти с хемопоетични стволови клетки/костен мозък.

Проучване във фаза II с марибавир показва, че профилактиката с марибавир показва силна антивирусна активност, измерена чрез статистически значимо намаляване на скоростта на реактивиране на цитомегаловирусна болест при реципиенти на хемопоетични стволови клетки/костен мозък. В анализ на намерението за лечение през първите 100 дни след трансплантацията броят на субектите, които се нуждаят от превантивна анти-цитомегаловирусна терапия, е статистически значимо намален с марибавир в сравнение с плацебо.

ViroPharma проведе фаза III клинично проучване, за да оцени профилактичната употреба за профилактика на цитомегаловирусна болест при реципиенти на алогенни пациенти с трансплантирани стволови клетки. През февруари 2009 година ViroPharma обяви, че проучването от фаза III не е постигнало целта си, като не показва значителна разлика между марибавир и плацебо при намаляване на скоростта, с която се откриват нивата на цитомегаловирусна ДНК при пациенти.

Показания за употреба

Изследван за употреба/лечение при вирусна инфекция, трансплантация (орган или тъкан), цитомегаловирусен ретинит и нарушения на ретината (неуточнено).

Марибавир има значителна активност както срещу човешки цитомегаловирус, така и срещу вируса на Epstein-Barr, но не и срещу други херпесни вируси.

Противопоказания за употреба

Свръхчувствителност към марибавир.

Нежелани лекарствени ефекти

Марибавир се различава от настоящите цитомегаловирусни антивирусни средства по профила на нежеланите събития. Не е свързано с нефротоксичност или хематологична токсичност, но е свързано с нарушения на вкуса.

Симптоми на предозиране

Възникват свързани с дозата нарушения на вкуса и диария, а други възможни нежелани ефекти включват обрив, сърбеж, главоболие, гадене и треска.

Лекарствени взаимодействия

По време на едновременното приложение на марибавир и такролимус (увеличаване на експозицията на такролимус) са доказани клинично значими фармакокинетични взаимодействия, вероятно причинени от инхибиране на CYP3A4 и Р-гликопротеин, или и двете. Вориконазол не взаимодейства фармакокинетично с марибавир.

Фармакологични характеристики

Марибавир е част от нов клас антицитомегаловирусни, бензимидазолови рибозиди, които инхибират сглобяването на вирусна ДНК и инхибират напускането на вирусни капсиди от ядрото на заразените клетки. Той е активен in vitro срещу щамове на CMV, които са резистентни към често използвани анти-CMV лекарства. Марибавир инхибира човешката CMV UL97 вирусна протеин киназа, която предотвратява капсулирането на вируса и напускането на инфектирани клетки.

Марибавир показа обещание във фаза II на клинични изпитвания и му беше предоставен ускорен статут, но не успя да постигне целите на проучването във фаза III. Въпреки това, използваната доза във фаза III на изпитването може да е била твърде ниска, за да бъде ефективна.

Дозировка и начин на употреба

Марибавир може да бъде полезен за цитомегаловирусно заболяването, резистентно към ганцикловир, фоскарнет или цидофовир. Все пак оптималната доза, продължителността на лечението и употребата в комбинация спрямо монотерапия в момента не са дефинирани.

Не е доказана ефикасност във фаза 3, двойно-сляпо, плацебо-контролирано, рандомизирано проучване на 681 алогенни реципиенти на трансплантирани стволови клетки, които са получавали марибавир за предотвратяване на цитомегаловирусно заболяване.

Заглавно изображение: CCO Public domain