канамицин (kanamycin) | ATC J01GB04

Канамицинът е антибиотик, който спада към групата на аминогликозидите.

Показания: използва се за лечение на инфекции, причинени от чувствителни към канамицин микроорганизми- трахеобронхити, бронхити, пневмонии, белодробен абсцес, плеврит, цистит, цистопиелит, пиелонефрит, уретрит, простатит, остеомиелит, флегмон, лимфангит, септицемия. Канамицинът се използва също и като антитуберкулозно средство.

Фармакодинамика: канамицинът потиска протеиновата синтеза в микроорганизмите и действа бактерицидно. Той се свързва с 30S-субединицата (разцепвайки я) на рибозомите като потиска началната фаза и фазата на елонгация.

Нежелани лекарствени реакции: намаляване на слуха, шум в ушите, нефротоксичност, загуба на апетит, гадене, повръщане, мускулни крампи, мускулна скованост, мравучкане, нестабилност, кожен обрив, зачервяване, локално дразнене при интрамускулно приложение.

Лекарствени взаимодействия: комбинирането на канамицин с бета-лактами увеличава неговата активност. Едновременното приложение на канамицин с анестетици и миорелаксанти може да доведе до мускулна слабост и парализа на дишането. Канамицинът повишава токсичното действие на циклофосфамид, хинидин и дигоксин. Трябва да се избягва едновременното приложение на канамицин със стрептомицин, полимиксин Б, колистин, неомицин, ванкомицин, гентамицин, цефалоспорини, етакринова киселина, фуроземид и манитол.

Противопоказания: свръхчувствителност към аминогликозиди.

Дозов режим: прилага се парентерално в дози от 3,75 мг/кг на всеки 6 часа; 5 мг/кг на всеки 8 часа; 7,5 мг/кг на всеки 12 часа.

Достъп до пациента: отпуска се с рецепта.