флуклоксацилин (flucloxacillin) | ATC J01CF05

Флуклоксацилин е тесноспектърен антибиотик, който спада към групата на устойчивите на бета-лактамаза пеницилини. Сходен е по химична структура и активност с диклоксацилин. Патентован е през 1961 г.

Показания за употреба

Флуклоксацилин се прилага за лечение на инфекции, причинени от продуциращи бета-лактамаза (пеницилиназа) стафилококи (без метицилин резистентни щамове - MRSA), както и при някои стрептококови инфекции. Показан е при:

• Инфекции на горни и долни дихателни пътища - синузит, среден отит, тонзилит, фарингит, пневмония, белодробен абсцес, емпием.
• Кожни и мекотъканни инфекции - фурункул, карбункул, целулит, абсцес, панарациум, инфектирани рани и изгаряния.
• Ставни и костни инфекции - гноен артрит, остеомиелит.
• Пикочни инфекции - пиелонефрит, пиелит, цистит и уретрит.
• Други инфекции - ендокардит, септицемия, менингит.
• Профилактика на инфекции при големи оперативни интервенции в гръдната, сърдечна и ортопедична хирургия.

Противопоказания за употреба

Свръхчувствителност към флуклоксацилин, пеницилини, цефалоспорини или карбапенеми. При пациенти с анамнеза за прекаран в миналото холестатичен хепатит, асоцииран с прием на флуклоксацилин или диклоксацилин.

Предупреждения и предпазни мерки

Преди започване на терапия с флуклоксацилин трябва да изключат предишни реакции на свръхчувствителност към бета-лактамни антибиотици. Налице е кръстосана чувствителност между пеницилини и цефалоспорини. Възможни са сериозни и понякога фатални реакции на свръхчувствителност (анафилаксия) при пациенти, получаващи бета-лактамни антибиотици. Анафилактичните реакции са по-чести при парентерално въвеждане, но могат да настъпят и при пациенти на перорална терапия.

Продължителната и честа употреба на антиинфекциозния агент може да доведе до свръхрастеж на нечувствителни микроорганизми (напр. гъбички), които причиняват вторични инфекции. Появата на водниста диария, която протича тежко и упорито по време или няколко седмици след лечението, налага да се изключи антибиотик-асоцииран псевдомембранозен колит. Дори и при съмнение за подобно инфекциозно усложнение антибиотикът се спира и се назначава адекватна терапия.

Възможно е развитието на хепатит и холестатична жълтеница, който не показват пряка корелация с дозата или начина на приложение.

Флуклоксацилин трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с анамнеза за чернодробна заболяване, над 50 години или с придружаващо заболяване, при което има повишен риск от чернодробно увреждане.

При болни със силно нарушена бъбречна функция (креатининов клирънс под 10 мл/мин.), се препоръчва намаляване на дозата или удължаване на дозовия интервал поради повишен риск от невротоксичност.

Едновременното приложени на флуклоксацилин с парацетамол крие риск от развитие на метаболитна ацидоза, особено при пациенти с бъбречна недостатъчност, сепсис или при малнутриция.

Повишено внимание е необходимо при новородени поради риска от възникване на хипербилирубинемия (жълтеница).

Нежелани лекарствени ефекти

Терапията с флуклоксацилин може да е причина за появата на странични ефекти като: гадене, повръщане, диария, алергични реакции (кожен обрив, уртикария, пурпура), повишение на чернодробните ензими. Много редки нежелани ефекти са левкопения (намален брой левкоцити в кръвта), тромбоцитопения (намален брой тромбоцити в кръвта), хемолитична анемия, анафилактичен шок, ангионевротичен оток, хепатит и холестатична жълтеница, интерстициален нефрит, болка в ставите и мускулите, псевдомембранозен колит, еритема мултиформе, синдром на Стивън-Джонсън, токсична епидермална некролиза.

Симптоми на предозиране

При прием на високи дози (предимно парентерално) може да се развие невротоксичност - главоболие, световъртеж, дезориентация, конвулсии и кома. При перорално приложение настъпва изразено гадене, повръщане и диария, които се лекуват симптоматично. Флуклоксацилин не се отстранява от кръвообращението чрез хемодиализа.

Лекарствени взаимодействия

Пробенецид, сулфинпиразон, пиперацилин и други медикаменти, които се екскретират чрез бъбречна тубулна секреция забавят елиминирането на флуклоксацилин. Той от своя страната намалява отделянето от организма на метотрексат, което увеличава токсичните му ефекти. Флуклоксацилин инактивира ваксина срещу коремен тиф, потецира ефекта на антикоагулантите и нарушава противозачатъчната активност на оралните контрацептиви. Бактериостатичните антибиотици (хлорамфенико, макролиди, тетрациклини) антагонизират бактерицидното действие на флуклоксацилин.

Фармакологични характеристики

Фармакодинамика: флуклоксацилин нарушава синтеза на мукопептида муреин (пептидогликан) в бактериалната клетъчна стена. Това води до бактериостаза и в последващ етап до осмотично обусловена бактериолиза (бактерициден ефект).

Фармакокинетика: флуклоксацилин е стабилен в кисели среди и може да се прилага чрез перорален (през устата) или парентерален (интравенозно или мускулно) начин. Пиковите серумни концентрации се достигат за период от 30-60 мин. Свързва се с плазмените протеини в 95%. Разпределя се добре в повечето тъкани и течности на тялото, като особено високи концентрации се постигат в костите. При невъзпалени менинги (мозъчни обвивки) не преминава в цереброспиналната течност. В малки количества попада в кърмата. 10% от приложената доза се метаболизира, а плазменият му полуживот е около 53 мин. Елиминирането му се осъществява предимно през бъбреците - 65% от пероралната доза и 76% от парентералната. Малко количество се отделя чрез жлъчката.

Дозировка и начин на употреба

Отпуска се с рецепта. Дозов режим - перорален прием в дози за възрастни по 250-500 мг на всеки 6 часа или парентерално 500-1000 мг на всеки 8 часа. В детска възраст се прилага в дози по 75 мг/кг за 24 часа, разделени на 2-3 приема.