азидоцилин (azidocillin) | ATC J01CE04

Азидоцилин е антибиотик, който принадлежи към групата на чувствителните към бета-лактамаза пеницилини. Сходен е по химична структура и ефект с ампицилин.

Показания за употреба

Азидоцилин се използва за лечение на инфекции, причинени от чувствителни към него непродуциращи пеницилиназа микроорганизми. Показан е при инфекции на горния и долен респираторен тракт, стомашно-чревния и пикочно-половия тракт, както и при менингит, дължащи се на ешерихия коли, протеус мирабилис, ентерококи, шигела, салмонела тифи и други салмонели, несинтезиращи пеницилиназа гонококи, хемофилус инфлуенце, стафилококи, стрептококи.

Противопоказания за употреба

Свръхчувствителност към азидоцилин, други пеницилини или цефалоспорини.

Предупреждения и предпазни мерки

Приложението на азидоцилин при пациенти с алергична диатеза, особено към лекарства, може да причини реакция на свръхчувствителност към антибиотика. Употребата му трябва да се избягва при пациенти, които в миналото са алергия към пеницилинови или цефалоспоринови антибиотици.

Приемът на антибиотици може да причини свръхрастеж на резистентни микроорганизми (вкл. гъбички) развитие на суперинфекции. Развитието на тежка и продължителна диария по време или след лечението може да се дължи на псевдомембранозният колит. В подобни случаи, дори и при подозрение за Clostridium difficile инфекция, употребата на антибиотика трябва да бъде прекратена и да се потърси медицинска помощ.

Нежелани лекарствени ефекти

Възможни нежелани лекарствени ефекти по време на лечение с азидоцилин са: гадене, повръщане, диария, обрив, сърбеж, уртикария, кожна и лигавична кандидоза, тежки реакции на свръх чувствителност (ангиоедем, серумна болест, анафилаксия), костномозъчна токсичност (анемия, левкопения, тромбоцитопения), гърчове, интерстициален нефрит, псевдомембранозен колит, преходно увеличение на чернодробните трансаминази.

Симптоми на предозиране

Предозирането може да доведе до невротоксични реакции - главоболие, нарушено равновесие, конвулсии (гърчове), кома. Лечението е симптоматично и поддържащо, съобразено със състоянието на пациента. Хемодиализата е ефективна за отстраняване на бензилпеницилин от тялото.

Лекарствени взаимодействия

Азидоцилин не трябва да се комбинира с бактериостатични антибиотици (макролиди, тетрациклини). При едновременното прилагане на антибиотика с перорални контрацептиви може да бъде намален ефектът на последните. Азидоцилин повишава серумната концентрация на метотрексат, а пробеницидът повишава тази на азидоцилин. Възможно е взаимодействие с антикоагуланти, при което се потенцира противосъсирващия им ефект с повишен риск от възникване на кръвоизливи и кръвонасядания.

Фармакологични характеристики

Фармакодинамика: азидоцилин се свързва специфично с пеницилин-свързващи протеини (PBP) от бактериалната клетъчна стена. Той инхибира третия и последен етап от изграждането на клетъчна стена, след което клетъчният лизис се медиира от автолитични бактериални ензими (автолизини).

Фармакокинетика: прилага се перорално и под формата на интравенозни или интрамускулни инжекции. Прониква добре в телесните течности и тъкани. Азидоцилин се свързва с протеините в кръвната плазма в 84%, а плазменият му полуживот е от порядъка на 30 минути. Елиминира се предимно (50-70%) чрез бъбреците в урината в непроменена форма.