АНТИ-АКНЕ ПРЕПАРАТИ ЗА ЛОКАЛНО (МЕСТНО) ПРИЛОЖЕНИЕ (ANTI-ACNE PREPARATIONS FOR TOPICAL USE) | ATC D10A

Анти-акне препарати за локално (местно) приложение са група лекарствени средства, които се използват главно за лечение на акне вулгарис.

Акнето в характерно за пубертетната възраст и регресира към 25-30 години. Засяга около 90% от популацията. По-тежко боледуват брюнети със себорейна кожа. Заболяването има хроничнопрогресиращ ход със сезонни подобрения през лятото. Акнето е полиетиологично заболяване, като причините за неговото развитие биват: ендогенни и екзогенни. Към ендогенните спадат генетични (автозомно-доминантно унаследяване с вариабилна пенетрантност на гените) и хормонални (основна роля има появяващата се в пубертета тъканна хиперандрогенемия, обусловена при мъжете от тестостерона и неговите деривати, а при жените от андрогенните хормони на надбъбрека и яйчниците) причини. Към екзогенните причини могат да се причислят анаеробната резидентна бактериална флора по лицето и себорейните области на тялото, системно приемане на препарати съдържащи халогенни елементи, контактни дразнители (масла, катрани, сапуни, детергенти и други) и психическо и физическо натоварване.

Клинически, акнето се проявява с милиуми, еритемни милиарни папули, пустули и кисти. При тежките форми на заболяването със засягане на лице и тяло се формират кисти, фистули, гигантски комедони и деформиращи цикатрикси и келоиди.

Леките форми на заболяването могат да се самоизлекуват. Лечението цели потискане на мастната секреция и фоликулозната хиперкератоза при едновременно саниране на бактериалната инфекция. Използват се основно антибиотици, ретиноиди, салицилова киселина, азелайнова киселина, спиртни разтвори и гелове, локални антисептици и други.